Мамини вълнения

Мечо Пух го е казал. В друг контекст, но все пак. Какво имам аз предвид? Има времена, когато се случват много неща. Като преди три месеца, когато изнасях презентации в сряда и четвъртък, като за тези 48 часа трябваше да ги подготвя и да се предвижа от А към Б - 500 км. Следващата работна седмица имах цифром и словом над 20 часа срещи, като нямам толкова активна роля като седмица преди това, но това са над 80% от работното ми време, което трябва да изседя концетрирана и все пак да допринасям с нещо... Не е само това, разбира се, защото шоуто продължава вкъщи. Ноеми, която тъкмо се беше преместила в новата група, ни изненада като не се адаптира безпроблемно, а и нашето присъствие беше разбъркано. Покрай тези събития сухият период се понамокри сериозно - през деня и през нощта. Особено нощта беше много тежка, защото креватчето се сменяше поне веднъж - не може да сложим пак памперс, тя беше суха, ще се научи пак. Да така е, но тя определя момента кога ще стане това. А...

Икеа - поне за мен, но и за доста други хора, е като приказка за възрастни. Всичко в магазина е красиво, подредено, практично Какво става като тръгнеш да го пресъздаваш вкъщи често е различна история .  Толкова хубави аксесоари, виж, това е само едно евро, но пък какво хубаво ти става, всъщност ние за друго дойдохме, ама нека го вземем.  И така евро по евро се оказват мнооого евра на касата .   Това пречистващо преживяване се превръща в мираж с появата на децата. Защото докато обиколиш целия шоурум и после аксесоарите, за да стигнеш до касата, си се изпотила много пъти, преграхнала си, гърбът те боли от постоянното откопчване на съкровището от всички експонати - а на касата се оказва, че си забравила половината неща, за които бяхте тръгнали.  Наскоро ми се наложи да отида - сама с двама помощници. След сериозна подготовка оцеляхме, дори може да се каже, че се позабавлявахме. Как да го направите и вие ли? Ами слушайте: Преживяване за всички - каран...

5 години прекарах в университета. Страхотно време, готини хора, купони, лекции, изпити, пей сърце. Академичната подготовка обаче като цяло е суха и абстрактна, с ниска практическа стойност. Само една теория обаче си заслужаваше петте години търкане на скамейките. Коя е тя и каква е практичната й стойност? Нарича се конструктивизъм и обозначава фактът, че аз и ти възприемаме едно и също нещо по различен начин. Като бяхме на гости, Данаил се буташе все при други хора - цялата пейка свободна, само една жена седи на края й, но той до нея и то на половин сантиметър. Аз се потя и си мисля, горката жена , а тя си мисли - така сподели - какъв любвеобилен сладур!  Каква й е практическата стойност? Ами не се шашкай много, всичко е относително. На мен ми помага да приемам нещата по-леко, да не се връзвам толкова и да обяснявам пространно - когато ми е важно да ме разберат - какво мисля и чувствам точно. Защото особено в областта на чувствата често се стига до недоразумения. Този интерпе...

Някога си живеех безгрижно и пиех каквото ми сервираха. Ама след един тийм билдинг, когато се учихме да правим еспресо и капучино започнах да се мръщя. Прегорено кафе, мръсна част за разпенване на млякото, незатоплен или непочистен пистон, воднист бълвоч като резултат... А някога идеше реч просто за задоволяване нуждата ми от кофеин - без бой признавам пристрастеността си.  Така преди 6 години се сдобихме с първата ни еспресо машина - Gaggia Classic. То не беше четене и търсене, сравняване. За определения бюджет това казваха да е най-доброто решение. Като изпихме първото кафе, се плеснахме по челото и казахме, леле, какви гадости сме си правили! Малко по-късно като сватбен подарък се сдобихме и с мелачка, полупрофесионална от същата серия. Това вече беше свобода - кеф ти еспресо: финно, кеф ти филтър: по-едро, кеф ти френска преса: грубо смляно. Първата желязна машинка, благодарим за вярната служба. 3 години по-късно Gaggia даде малко фира, но едни тъмни субекти я о...

Някога да обядваме/вечеряме навън беше особено зареждащо и облекчаващо. Но преди около 3 години настана промяна. Първите месеци разбира се, нямаше проблем да пиеш кафе навън, дори да ядеш. Докато сънят по цял ден стане по-скоро изключение вместо правило. За моя първи рожден ден като майка решихме да излезем на вечеря да отпразнуваме. Бебето на 4,5 месеца идва с нас, то така или иначе заспива към 7 часа вечерта. Да, ама не! Този ден Ноеми беше ходила да свиква на ясла, така че крайният брой разлики й дойде в повече. Поръчахме предястие и докато го чакахме, аз обиколих квартала с количката няколко пъти с надеждата да заспи. За основното ястие тя вече ми беше в скута, а за десерт дори и не помислихме – носехме се в лек тръс с нея на ръце, защото лягането в количката никак не се толерираше. Вкъщи като по чудо ревът секна и почти мигновено се дочу равномерно дишане. Година по-късно, по същата линия, ще вечеряме тримата заедно навън. Идеята хубава, ресторантът подходящ за малки деца...

Традициите и ритуалите са като компас в нашето ежедневие. Те ни връщат в хубави моменти и ни дават ориентир в обърканото ежедневие. Неща, които се завръщат и не изскват подробно обяснение. Това не е моя мисъл, спокойно, цитирам свободно една статия на списанието Психология. По този случай се замислих за традициите, с които отраснах. Приготвянето на зимнина през септември. Тогава го ненавиждах, но сега си спомням с носталгия за него. Лятната ваканция на село - "заточени" седмици наред там, като мама и татко караха провизии на две седмици. Сандвичите с кашкавал, луканка и лютеница, когато ходихме на ски. За това не се бях замисляла, докато наскоро не зная по какъв случай помирисах тази комбинация - и се пренесох сред бялата прелест и хиляди други усещания оживяха. По-късно създадената от мен и много тачена традиция на екскурзионното - това правеше лятото.   Като се пренесох в големия свят открих, че ние българите имаме много традиции. Мартеници . Бъдни вечер с постните яд...

Всичко започва с една парещо топла прегръдка по времето на нощното пишкане. На сутринта след няколкоминутна неистова борба, за да премерим температурата, резултатът е 38,8 - понеделник е, но няма нужда да пробваме яслата - ще ни се обадят до час два да дойдем да си я приберем, въпреки че за момента си изглеждаше жизнена и енергична. Понеже е понеделник, някой трябва да си остане вкъщи. Дали защото съм майката или защото работодатялят ми е по-гъвкав, това съм аз. Работя си от вкъщи, но този път си има и колежка. Заедно се включваме в Скайп конферинция и дори успявам да си направя презентацията - с леки прекъсвания да обяснявам кои са тези хора, които се чуват да говорят... Домашен офис за деня - готови за конферентен скайп ...обаче колежката заспа...  Свърших си работата за деня. Въпреки или може би точно заради маймунчето, закачено в скута ми. То през час питаше за Дани в яслата дали е ял/спал/играл и дали ще ходим да го вземем - и за двамата трябва да е било странно д...

Като горд обитател на предградие, си пътувам с влакчето до работата . Както много други хора. Странно е как виждаш същите лица ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Вече ги "познавам". Жената, която играе candy crush saga. Другата много дзен дама, която излъчва спокойствие всяка сутрин.Ако някой ме е запомнил мен, то бих била влетяващата в последния момент и/или жената, която се гримира във влака всяка сутрин. Ама в ранни зори времето е кът. В понеделник вместо с колелото отидох с автобуса до гарата. Т.е. чаках влака, а не спринтирах, за да го хвана. Качих се в друг вагон, като по пътя, една жена много мило ми се усмихна. Познато лице... от къде? Ах, това е друга хофдорпска майка (познаваме се от едноимената фейсбук група), дори се сетих как се казва. Седнахме заедно, заприказвахме се и - урааа, не съм само аз! - и тя си извади чантичката с гримовете. Този ден аз бях използвала пътуването с автобуса, за да се преведа в професионален вид, така че само се подс...

Друга красота , която някога научих в кръжока и искам да споделя с вас, е гайтанът.Той е значително по-сложен от другите, затова качвам видео как точно се плете. Нужни са два конеца, в случая показвам с бял и червен. Плетката е много стегната, затова е нужно много по-дълъг конец - за около китката си отмерете дължина поне колкото цялата ръка от пръстите до рамото. С единичен конец се плете по-лесно, но ако искате по-дебела гривничка, сложете двоен - с такъв показвам - или дори повече конец. Недостатък тогава е, че трябва много да се опъва, за да стане гладка плетката.  Направете възелче и хванете между палеца и средния пръст. Показалецът служи за кука - белият конец е опънат около него, а с другия показалец правим бримка с червения - бъркаме отпред, за да я извадим. Внимателно стягаме бялата бримка.  Как се започва гайтанът? Не обръшайте внимание на хаоса на заден план. Четейки това, вече ви виждам да се питате: Какво?!?!?!? Да живеят новите технологии, надявам се в...

Началото на февруари е, но всички, които искат да си направят сами мартенички , трябва полека да се хващат на работа. Последните години на 27 февруари изведнъж се пляскам по челото и се хвърлям да правя мартенички. Тази година ще е различна и искам да дам възможност и на други творчески души да изпробват нещо ново и може би различно. Ще ви покажа как да плетете рибена кост, панделки и разместена рибена кост. Някога ходех на тъкане в Двореца на децата и там ни учеха как да правим такива традиционални красоти. От горе на долу: панделки, разместена рибена кост и рибена кост. Какво ви е нужно? Червен и бял конец, двойни, малко по-дълги, отколкото трябва да е гривната. Безопасна игла, за да се закачи изкуството, за да се плете. Ножичка и малко търпение е време. Готово! Изходна позиция за панделки и разместена рибена кост. Цветовете се редуват. Панделки: плете се отзад напред. От снимката горе крайното червено минава над бялото, под другото червено, над бялото. След това м...

Онзи ден слушах един интересен тед за противоречията в нашите желания и нужди в отношенията с нашата половинка. Днес мислейки си за отминалия (работен) ден и за предстоящите, осъзнах, че и аз самата съм изпълнена с противоречиви очаквания като работеща майка. От една страна гледам да се покрия и да мога да си събера работата от 8.15 до 16.30 - колкото по-малко вълнения, толкова по-добре. От друга страна ми липсва динамиката, новото, откриването, приключенията. Тази седмица е толкова необикновена, колкото въобще е възможно. Вместо 3 дена, ще съм заета 5. Събрали сме се с всички колеги, общо 34 националности. Кроим планове, бистрим идеи. Вдъхновяващо да чуеш предизвикателствата на другите, да се учиш от техния опит, да видиш продължението на твоите дейности на другия край на света. Но означава, че няма да виждам почти дечицата си - днес имах късмет да се прибера, точно когато облечени се готвеха да си лягат - можах да им прочета, да ги гушна и да ги завия. Означава и допълнителна л...

Да е живо и здраво обърканото време, което докарва 10 гладуса през януари. По този случай се завъртяхме на двора и си пообщувахме със земята. За Коледа си бяхме взели елхичка в саксия, с идеята да я засадил на двора след празниците, а догодина да я извадим пак (замисляли ли сте се колко дръвчета са гледани с години, за да бъдат отсечени и месец по-късно изхвърлени и забравени, след като са ни порадвали малко?) Да видим дали ще ми излезнат сметките. Откриха се и луковици за нарциси, наобиколили елхичката, ще ги чакаме и тях. Отдавна ми беше мечта да си на направя инсталация за компостиране и тя е на път да се сбъдне.  Забихме коловете и сложих първите слоеве. Имаме и мрежата, ама се стъмни, затова ще трябва да почака до другата събота. Ще си речете какви са тези странни идеи, да се ровиш в земята. Да, но земята ражда храна. Помните ли моята градинка ? С морковите и репичките? Днес се завъртях там и гледам косата на моркова. Реших да я изчистя - скубя го, а отдо...

2016 дойде, да ни е честита! Здрава, успешна, щастлива, да донесе това, за което 2015 се ослушваше на всички! Стандартно по това време изпращаме, посрещаме, правим планове, мечтаем. Така чета разните умни бизнес сайтове и навсякъде те съветват да си направиш списъци : какво искаш през новата година, какво ще оставиш в старата - за да направиш място. Не знам как е при вас, но на мен разчистването ми дава енергия. На 30ти си изринах служебния имейл - от над 2000 съобщения останаха накрая 20. Изтрих и стари архивни папки, които не бях поглеждала от години (така е като си много време на едно място - събираш история). За новата година съм си блокирала всяка седмица време, за да разчиствам пак. Искам да градя историята, а не да я пазя! Вкъщи също се развъртях. Събрирам всички снимки на едно място и ще поръчам. Ако трябва да съм честна нямаме една с бебе Данаил - просто всичко отлетя много бързо (за мое оправдание, ако въобше съществува такова нещо в случая, албумът на Ноеми е все още в...

Тежки седмици в работата. Оцелявам. Ама умората и натоварването си казват думата. Тази седмица по този случай си оставам вкъщи - отказвам пътуване, децата обаче тъкмо са планирани за 4 дена ясла. Ще си почина и ще презаредя батериите... Това си мисля аз. В понеделник Ноеми се прибира от яслата и я боли ухото. Много гушкане, парацетамол, солен разтвор и една нощ на големия креват между мама и татко и чудо! Н а другия ден е като нова. Отдъхнах си... Ама избързах. Данаил от доста време си беше настинал, уж се беше оправил. Затова шах с пешката, когато изведнъж започна хленчи и замлъкваше само в прегръдката на мама. Да живее кенгуруто, че поне успях да приготвя вечеря. Този път познатото лечение не даде резултат, Данаил на практика само спа близо 20 часа, а посещението при личния лекар ни изстреля в болницата. Пневмония и ще останем няколко дена тук. Та това излезна от плановете ми да си почина. От друга страна, ако трябваше да се притеснявам и за работата си, съвсем го бях закъс...

Имах си една мечта: да се отървем от памперсите на Ноеми. Лятото я пусках по голо дупе, а тя си пишкаше наволя - като се отделяше в някой ъгъл, за да не я безпокоим. Усмивка през зъби и продължаваме напред. Имаше някакви случайни моменти, когато в гърнето се оказваха отпадни води, но реално истинската победа се състоеше в това тя да седне на гърнето. Имаше един ден лятото, когато се изпишка два пъти в гърнето и пусна една дърадонка в голямата тоалетна, но тогава явно реши, че може, и съответно отказа го прави повече. Но иначе искаше да ходи без памперс. Вече даже не я й питах, докато тя в яслата казала, че иска да пишка и от раз се изпишкала. Една седмица по-късно тя си ходи само с гащички, дори и навън и всички отпадъчни материали биват изхвърляни директно в голямата тоалетна. Чудо! Дори и най-модерната техника не помогна - въпреки че е популярна играчка за Данаил. Вероятно като му дойде в времето да я ползва, ще е изгубил тотално интерес. Предполагам, че се досещате к...

Днес трябваше да си подам декларацията за разходите. Вадя си разпечатката за влака и какво да видя? Аз съм като машина: сутрин се чекирам в 7.50, .51 или .52 - влакът тръгва в .54, следобед в 16.36, 37 или .38 - съответно се надявам да заминем в .43. Октомри е кратък, защото бяхме на почивка, а и има екзотики - различни дестинации. Само забележете часът на чекиране там и фактът, че това ми е второто превозно средство - ако не броим колелото в началото.

Ваканцията мина и замина, аз все още се възстановявам - от почивката и от шока, че докато бяхме в самолета, някой безвъзвратно сви 10 - 15 градуса и джапанките бяха погребани, за да направят място за зимните якета и ботушите. Но спомняйки си с умиление, има три неща, които вярвам, че и на вас ще са полезни. 1. Идеалното място за почивка с деца не съществува (освен ако нямаш още няколко чифта ръце, двама родители с две малки деца е 24/7 занимавка с елементи на оцеляване). Спокойствие или удобства, природа или цивилизация, свобода или удобства - не можеш да имаш всичко и то да е пригодено за деца. Хотел с анимация и ал инклузив ще е фрашкан, но пък ти нямаш особени задължение, нашата къщичка беше тиха и на прекрасно място, но пансионът беше за наша/моя сметка. Всичко зависи от личните предпочитания и възможностите. С непроходили деца като цяло си изправен пред предизвикателството, че няма особено къде да ги пуснеш да изследват света , което за всички е много неприятно. И първия път...

Втори ден ставаме, когато небето е още пълно със звезди (и ще си легнем малко след залез слънце). Това ясно, закуска и после какво? След като вчера изучихме селцето до нас, днес решихме да отидем до едно друго - Алама де Гранада. 30 минути с колата по един път, силно напомнящ по-затънтени кътчета в България (с дупки, тип кратери), по наклони от 40 градуса и подобаващи завои. Придвижваме се по описание - много яко. Я, ето я бензиностанцията, която спомена човекът, тук завиваме пред хотела, както той каза. Стигнахме селцето, намерихме центъра, бърза справка в туристическата информация къде да се разхождаме. Все надолу, ама хайде първо да пием кафе, а чадата да хапнат плод. Тук ако не си носиш, по кафетата ще трябва да ги гостиш с много захарни неща. Хапването винаги е на почит при нас. Тръгваме в указаната посока, но едносмляната улична настилка е предизвикателство за количката, а Данаил става на друсан кебап. Една баба ни упътва към нещо много по-интересно от паметниците - седмичния ...

Перипетиите с деца на почивка ги описвах, но тогава ги базирах на опит с едно дете. Две вдигат нивото до неподозирани висини. Особено ако едното не спи следобед... Ето вчера тръгнахме в 4.45 от вкъщи. Аз се надявах те да спят по пътя (поне до летището), но уви - и двамата бяха във възхита от светлините на нощта. После целият самолет спеше с едно малко къдрокосо изключение. Едва дочакаха да вземем колата и заспаха - час път и те бяха готови за нови приключения, а ние изправени пред нови предизвикателства. Колкото и да обичам южна Испания, техният режим е убийствено противоположен на нашия. Пристигнахме в 12.30, умрели от глад, но ресторантът отваря едва в 1 часа, до 15.30. За вечеря са отворени от 8 - за тукашни стандарти безумно рано - за нас без значение, тогава ние вече спим. Значи ще трябва да се готви, т.е. първо да се напазарува - ама всичко е затворено от 2 поне до 5. Питахме за един плод и зеленчук, отговорът беше: а, ще отворят, ама към 5.30 - 5.45. Не се разбра същият де...

Днес бях пак по бизнес на път. Дълъг и изморителен, но въпреки всичко интересен и поучителен ден. Имах среща с едни наши клиенти, като срещата от общо 5 човека се намали на 3. И най-изненадващото беше личната история, която партньорката сподели. Тяхната фирма ще се мести догодина в друг град на около 500 – 600 км. Тя решава, че няма да се мести. Всичките й приятели, цялото семейство са на старото място. Това обаче означава, че след няколко месеца остава без работа след повече от 20 години работа там. Не се стряска, за нея това е възможност, побутване в гърба най-после да започне да се занимава с нещо друго, нещо, към което наистина я тегли сърцето. През следващите месеци трябва да определи какво, защото опциите са няколко. Оказа се, че и нея я привличат социалните неща, където директно вижда конкретни резултати – например детска учителка, акушерка… Неща, толкава различни от абстрактното преливане от пусто в празно, което усещам и аз понякога – в моята иначе работа с идеална це...