Кафе, кафе, кафе, кафе...

Някога си живеех безгрижно и пиех каквото ми сервираха. Ама след един тийм билдинг, когато се учихме да правим еспресо и капучино започнах да се мръщя. Прегорено кафе, мръсна част за разпенване на млякото, незатоплен или непочистен пистон, воднист бълвоч като резултат... А някога идеше реч просто за задоволяване нуждата ми от кофеин - без бой признавам пристрастеността си. 

Така преди 6 години се сдобихме с първата ни еспресо машина - Gaggia Classic. То не беше четене и търсене, сравняване. За определения бюджет това казваха да е най-доброто решение. Като изпихме първото кафе, се плеснахме по челото и казахме, леле, какви гадости сме си правили! Малко по-късно като сватбен подарък се сдобихме и с мелачка, полупрофесионална от същата серия. Това вече беше свобода - кеф ти еспресо: финно, кеф ти филтър: по-едро, кеф ти френска преса: грубо смляно.
Първата желязна машинка, благодарим за вярната служба.
3 години по-късно Gaggia даде малко фира, но едни тъмни субекти я оправиха и тя продължи вярно да ни служи. Проблемът беше и е, че редовно трябва да се маха котления камък, но това е досадна и дълга задача, затова въпреки че забелязвах задъхването на машината, си я оставих да страда. Сега втория път се опитах всячески със закъснение да я изчистя, но уви. Време за ново начало (след близо две седмици филтърно кафе). 

Пак се започна едно четене, търсене и сравняване. Gaggia не, Ascaso може би, Rancillo го дават също като отлично входящо ниво... Възниква резонния въпрос каква е точно разликата между машина за 300, 500 и 700 евро. В магазина ни казаха, че с една за 700 ще изкара със сигурност 5 години, по-евтината също ще служи вярно, но на практика не си заслужава да се поправя, ако се повреди... Но като цяло е въпрос на късмет - ако ти се падне машина да работи, ще работи, но ако не, няма да си изкара и гаранционния срок. Затова си избрах една непозната, ама казват, че производителят снабдява части и за професионални машини: Lelit. Дори се уреждаме да ни бъде доставена за 24 часа! Ура!
Пакетът подарък за мен и за децата. Нали помните, нищо не се изхвърля веднага. Само сега остава да събера парченцата, разпръснати в цялата къща. Дали няма да мога да ги убедя, те да го направят?!?!?
Сутринта вълнение да не изпуснем пощальона, после отварянето на пакета. Беше подарък за всички, защото мъниците се заиграха с пълнителите, за час не се чу нищо освен радостен смях и "благодаря", когато Данаил подаваше парченца на Ноеми.  

В това време аз разопаковах, измих, прочетох инструкциите и се впуснах в режим производство. Първият опит беше неуспешен - тази машина има нанометър и за хубаво еспресо налягането трябва да е между 8 и 12 бара, но този път не мина 3! Втори опит. Тогава не успях да наблъскам нужното количество кафе. Третият път беше успешен! Потече едно мазно, черно кафе, точи се на капки. Така ме бяха учили в онзи тийм билдинг, но реално аз не го бях виждала/пила такова от много отдавна. Кафето го бях смляла прекалено едро! Значи тази джаджа за налягането си струва да я имаш.

След обед си поиграх с приставката за разпенване на мляко, опит за капучино. Ама май там няма да се оправя от три пъти. Ще продължавам да се упражнявам, а вие заповядайте да пробвате. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец