Мамини вълнения

Тази седмица беше пролетната ваканция на Ноеми. Първоначалната ми идея беше да мръднем някъде за един дълъг уикенд, но като си представих багажите и обикаляниците нощем на чуждо място, реших че ще минем на минивариант. Днес сутринта се опаковахме и се понесохме към Схевенинген, до Хага, за да разгледаме подводния свят в Sea Life. Според страницата им подходящо за инвалидни колички, на закрито, ресторант, наблизо (и не, това не е платена публикация). Купихме си специални билети, за влизане преди 11. Всичко е изчислено точно, пристигаме в 10.35, паркираме колата в гаража и тръгваме да изминем последните 600 м пеша. Табелките ни насочват между сградите, като отдалеч виждам едни стълби, които се качват нагоре. Дано само... Само че наистина се катерим с количка за близнаци по стандартно стръмни холандски външни стълби. Пристигнали горе, леко запотени въпреки режещия вятър, виждаме гърба на музея. Успяхме! Само трябва да намерим входа, очевидно заобикаляйки.... Стигаме до много стълби, с...

Големият ден отмина - бях на работа. Нова организация , която все още трябва да се дефинира. Но пък (много) стари колеги, които помагат да се (пре)ориентирам. Сутринта започна добре, защото бях подготвила повечето неща. Например бях написала бележка за учителките в яслата да дадат сутринта плод, а следобед зеленчуковото пюре, което бях приготвила в съответните кутиики в хладилника. Бележката стигна до яслата, пюрето остана в хладилника. Бях изчислила точно колко рано трябва да стана и бях олекотила максимално сутришната си програма. Така че за 10 минути бях облечена, обаче пък сърце не ми даде да събудя мъниците, още нямаше 7 часа! В крайна сметка се класирахме навреме за децата, излязохме цялото семейство в 7.55. За втория и всеки следващ ден това обаче е близо 30 минути закъснение. Качих се на колелото и усещането за свобода и "аз съм Елена" беше невероятно. Една картина ще нося цял живот в сърцето си - това, което видях, обръщайки се назад на колелото. Небето беше мн...