По нужда
Имах си една мечта: да се отървем от памперсите на Ноеми. Лятото я пусках по голо дупе, а тя си пишкаше наволя - като се отделяше в някой ъгъл, за да не я безпокоим. Усмивка през зъби и продължаваме напред. Имаше някакви случайни моменти, когато в гърнето се оказваха отпадни води, но реално истинската победа се състоеше в това тя да седне на гърнето. Имаше един ден лятото, когато се изпишка два пъти в гърнето и пусна една дърадонка в голямата тоалетна, но тогава явно реши, че може, и съответно отказа го прави повече. Но иначе искаше да ходи без памперс. Вече даже не я й питах, докато тя в яслата казала, че иска да пишка и от раз се изпишкала. Една седмица по-късно тя си ходи само с гащички, дори и навън и всички отпадъчни материали биват изхвърляни директно в голямата тоалетна. Чудо! Дори и най-модерната техника не помогна - въпреки че е популярна играчка за Данаил. Вероятно като му дойде в времето да я ползва, ще е изгубил тотално интерес. Предполагам, че се досещате к...