Публикации

Показват се публикации от Август, 2015

Следрождено

Изображение
Ура! Беше невероятно слънчеви топъл ден! Ура, яденето стигна и остана! Това ми беше грижа. Сериозна. И май всички си изкараха добре.  Като се замисля това беше най-голямото събиране с най-разнороден състав, което съм правила от години. Което не е с изнесено храно-поене. По този случай златни уроци: 1. Ако ти се готви/пече, готви и печи. Ако не, супермаркетът е пълен с вкуснотии. А ако по средата на приготовлението усетиш, че не ти излизат сметките, мини на план Б: купешко. 2. Може би не съвсем по български, ама това е твоят празник (също). Правила съм грешката да съм се окопала в кухнята и да видя само тези, които идват да си поискат още. Измисли начин, така че и ти да можеш да се насладиш. Това има различни измерения: разпредели задачи или обясни къде има за пиене, а пък чашите и чиниите да са оставени на видно място. Напасни програмата на броя хора. Ако има 10 човека, които искат капучино, а ти работиш с ръчна машина, ще сервираш студен бълвоч. Виж с френска преса си

Предрождено

В яслата правят с децата подарък за рождения ден на мама и татко. Онзи ден като ги взимах, имаше две пакетчета в кошницата на Ноеми. Аз реших, че са за нея и й ги дадох (подкуп да тръгваме). Тя чак като ги отвори, осъзнах грешката си. Така ми беше напомнено, че скоро ще съм още една година по-мъдра. Ако въобще е възможно. Това си върви неусетно, но забелязвам, че още някак не съм осъзнала 'порастването' си. Редовно се шокирам, като видя рождената дата на някоя колежка, родена в десетилетието след мен - уж още дете, а гледам пълноценен човек... това означава, че аз съм част от безцветната маса на 'хората без възраст'. За мен това са тези между 30 и 40 и няколко, за които поне на мене ми е трудно да позная на колко точно са. Които са се хванали на хорото и играят за кариера - деца - семейство. Какво стана с тези, които се определяха от приключенията, пътуванията, хобитата си? И тях ги има, но на мен са ми странни, по разбирам тези на хорото... пък и кой е казал, че д

Нормален работен ден

Изображение
Като работиш в центъра на Амстердам, от време на време печелиш по някой сеир. В случая веднъж на 5 години. Тогава се случва SAIL, когато огромни и стари, адски красиви платноходи пристигат по реката Ай (Ij или понякога написано дори Y). Цяла Холандия и част от света се изсипва да ги гледа и посещава и е голяма блъсканица... То вчера гледахме пристигането на корабите от първия ред, всъщност от четвъртия етаж на сграда до реката, където се случва да работим. Или пък в случая, да не работим. Предлагам ви автентичен изглед на първите 3 кораба и повече информация за събитието тук . Приемат се и резервация за следващото издание.  Първият кораб пристигна. Бялата сграда отзад в ляво е музеят на киното. Зад него пристигна военен кораб. А след тази красавица малко загубих интерес, прощавайте. И се обърнах да работя...

Първа реколта

Изображение
Нали имаме двор, та исках да се изявявам селскостопански. Преди 2-3 седмици хвърлих накакви семена от немай къде: бяха стари, след сезона, нямам идея каква е почвата. Но днес откъснахме първите репички! И има още. От старите обитатели наследихме диви ягоди, в интерес на истината не са вкусни, но Ноеми мине-не мине ден и ходи за ягоди. Ще неща е обрала - и изяла, които се надявам да са ягоди. При съседите видя малини и със съжаление констатира: "Не Ноеми". За догодина планирам яко копане: искам малинки и истински ягодки, домати, репички и, и, и... устройство за компостиране или червеи за преработка на органични отпадъци... планове за милиони, само факторът време куца леко. Импровизираната градинка, пълна с изненади: от ляво на дясно, тиква, домат, морков, репички. Репички за вечеря - собствено производство

Първите 9

Изображение
Чувам, а и си задавам често въпроса: кога ще стане по-лесно? Въпреки първоначалните ми очаквания това се очертава като някаква светла точка, далече-далече на хоризонта. Не ме разбирайте погрешно, едно става по-лесно, но на негово място идва нещо друго - или дори други неща. Определено има един момент на облекчение, когато мъникът изведнъж става сякаш друго човече: спането дори и нощем се орегулира, започва да се храни почти нормално. За мен два пъти тази вълшебна граница беше към 9 месеца. Онзи ден ми мина тази мисъл през главата... Днес пак беше предизвикателно, но вече по-друг начин. По-лесен може би?!?!?! По-лесно или не, обмислям да се прекръстя на Уморена Елена

Краят на лятото

Изображение
Много хора недоволстват от лятото в Холандия - студено, вали, духа. На мен обаче много ми харесват безкрайните дни - от 5 сутринта до след 11 вечерта е светло.  Но както знаете, след 21 юни дните започват да намаляват. Първо не се усеща, но вече не мога да го отричам. Сутрин, като звънне часовникът, е тъмно - в стаята. Вечер, прибирайки се от спорт, трябва да си пускам светлината на колелото - това преди 10 часа. Започвам инстинктивно да си слагам джапанките, като се разхождам вкъщи. Сутрин на път за работа ми е студено с моите летни дрехи.  Идва есента. Първата есен в новата ни къща. Първата есен и зима, когато ще имам двама пътника за колелото. Първата есен, когато ще имам още повече неща - и както обикновено по-малко енергия - в така или иначе много точно отмереното време.  Но от сега се радвам на момента, някъде през март , когато денят видимо ще се увеличи, и ще знам, че лятото отново ще ни срещне скоро. Как ще накараме Ноеми да носи обувки и чорапи? Вижда

Епична борба

Всяка вечер вкъщи се развихря страхотна битка, война на титаните. Атакува една 85-сантиметрова къдрокоска, от другата страна двама възрастни се опитват да удържат фронта и по ненасилствен начин да приспят халата. Действието се повтаря ежедневно. Данаил - четвъртото му зъбче проби днес - го къпем, обличаме, нахранваме с мляко и полагаме. Като цяло заспива бързо, стига да му дадем малко време да се успокои, въпреки че последните дни и той се включва в купона. Ноеми е много сговорчива за къпане, обличане, гушкане, четене. Но в момента, в който напуснеш стаята, изкача от леглото и примерно виси в коридора до оградката на стълбите. Или ровичка из стаята. Няма аргумент, който да я задържи в леглото. Пробвах 'мама ще се разсърди'. Отговорът й беше - не забравяйте големите невинни очи: 'о! Мама сърди... Татко сърди... Баба сърди... Дядо сърди...' тук вече откровено си се хилех и аргументът ми бе разбит на пук и прах.  След час гоненица и полемики горе настана тишина