Мамини вълнения

Перипетиите с деца на почивка ги описвах, но тогава ги базирах на опит с едно дете. Две вдигат нивото до неподозирани висини. Особено ако едното не спи следобед... Ето вчера тръгнахме в 4.45 от вкъщи. Аз се надявах те да спят по пътя (поне до летището), но уви - и двамата бяха във възхита от светлините на нощта. После целият самолет спеше с едно малко къдрокосо изключение. Едва дочакаха да вземем колата и заспаха - час път и те бяха готови за нови приключения, а ние изправени пред нови предизвикателства. Колкото и да обичам южна Испания, техният режим е убийствено противоположен на нашия. Пристигнахме в 12.30, умрели от глад, но ресторантът отваря едва в 1 часа, до 15.30. За вечеря са отворени от 8 - за тукашни стандарти безумно рано - за нас без значение, тогава ние вече спим. Значи ще трябва да се готви, т.е. първо да се напазарува - ама всичко е затворено от 2 поне до 5. Питахме за един плод и зеленчук, отговорът беше: а, ще отворят, ама към 5.30 - 5.45. Не се разбра същият де...

Лятото си замина и се налага да се обличаме: чорапи, обувки, яке и тръгваме. Само че... От къде да започна обличането: Ноеми, Данаил, мен? Ноеми я обличам, с малко убеждаване. Обръщам се да сложа якето на Данаил, в това време тя се съблича: ако не внимавам до голо дупе. Зарязвам Данаил облечен, тръгвам да се боря пак с нея. Справям се, но вдигайки младежът усещам лек аромат - време е за чист памперс. При второто разсейване заминават обикновено само якето и/или обувките. После драма защо не можем да вземем най-голямата плюшена играчка. Остава аз да се приготвя - къде ми е портофейлът, бебешките кърпички, ключовете - и сме готови. Остава и надеждата, че не вали/няма да завали. В колко часа трябва да започнем приготовленията, за да сме на мястото А в 10.45? Място А е на 20 минути чисто ходене или 17  минути с градски транспорт (врата до врата) или на 7 минути с колелото. С кола не разполагам в случая. П.С. Ние бяхме 20 минути предсрочно.

Чувам, а и си задавам често въпроса: кога ще стане по-лесно? Въпреки първоначалните ми очаквания това се очертава като някаква светла точка, далече-далече на хоризонта. Не ме разбирайте погрешно, едно става по-лесно, но на негово място идва нещо друго - или дори други неща. Определено има един момент на облекчение, когато мъникът изведнъж става сякаш друго човече: спането дори и нощем се орегулира, започва да се храни почти нормално. За мен два пъти тази вълшебна граница беше към 9 месеца. Онзи ден ми мина тази мисъл през главата... Днес пак беше предизвикателно, но вече по-друг начин. По-лесен може би?!?!?! По-лесно или не, обмислям да се прекръстя на Уморена Елена

Вчера бях на рожден ден – една приятелка стана на 30 и беше организирала хай-ти (high tea) по женски. Присъстваха 3 бебета на до година и имаше поне 5-6 видимо бременни, в последствие се оказаха още няколко, все още невидими. Имаше и няколко като мен с по-„големи“ деца, които се наслаждаваха на следобед свобода. Това на популация от +/-20 дами.  И какво? Аз лично се впечатлих от концентрацията на „заболелите“, разбира се, че сега му е времето и разбира се, че е нормално, но не бях срещала толкова бременни/млади майки на квадратен метър. Същевременно обаче всичкото това щастие може да е много болезнено за жени/двойки, които искат деца, но не се получава - да кажем така, както са си го представяли. Май няма универсално разрешение как да се държиш или какво да (не) казваш, но е хубаво да си спомняме понякога, че всяка една бременност и бебенце са чудо – не наше постижение. Също така нямаме влияние върху разпределението на чудесата или кога те се случват. Освен по-скромни...

* Взаимствано от реклама Майки, пътувайте! С децата си. Защо? 1) Пътуването и творческите решения, който налага, стимулират креативното ти мислене, сръчността и галят егото - с какви невъзможни ситуации се справих! Създаването на познатото в новото води до оптимален баланс между рутина и спонтанност. 2) Пътуването за детето/децата е непрестанно учене. Всеки път се учудвам на новите умения, които и Данаил, и Ноеми изведнъж овладяват извън познатия им периметър. Дали ще е търкаляне или много нови думи и концепти - всеки път съм смаяна. 3) Пътуването е приключение, което свързва родителите и децата. Обещанието за приключение пък е стимул да слушат в ежедневието и подобрява отношенията. Да, но... ...тези приключения са скъпи. Факт, о собено когато от 2-годишна възраст плащаш за нормален самолетен билет (много ау!). Но пътуването не е нужно да е директно околосветско. Нов парк наблизо или дори нов маршрут са достатъчни за ежедневна употреба. ...пътуването изморява. ...

Добре де, не задължително на море, но на път . Дрехи - поне 7 комплекта. Одеалце, пелени, спален чувал. Пакет памперси и няколко пакета мокри кърпички. Походно креватче. Висок стол. Количка и столче за кола. Кенгуру. Не, този път не става дума за местенето. Това са основните неща, които са нужни за уикенд пътуване с бебе. Колата - с голям комби-багажник - се затваря трудно. Ние имаме буквално по 2 тениски и четка за зъби, т.е. не е заради нашите неща. Ако ще се яде навън и сте придружени от самостоятелно движещо се мъниче, препоръчвам предварителната поръчка на храна, която след 20 минути и една разходка/посещение на детската площадка ви чака за директна консумация на масата.   Първото летене на Ноеми на почти 4 месеца. Или пък велико подскачане върху куфарите, за да се затворят - ще се лети! Особена разлика между количеството багаж за 3 дена и една седмица няма. За истинските търсачи на силни усещания препоръчвам соло полет с детето. Безплатен съвет: ако пътувате с...

Имаме повод за празник. Не, не е св. Валентин. Не е и Трифон Зарезан. Нашата бейбиситърка се върна от семестър в чужбина! Веднага беше поканена на аудиенция при младите членове на семейството. А мама и татко направиха инструктаж, помахаха и се изнизаха. Природата и тя празнува - разни сърчица се намират на неочаквани места. Какво удоволствие е да затвориш вратата след себе си и да няма кой да те дърпа за крака или да се въртиш като пумпал да видиш дали суитата ти още те следва. Да се метнеш на колелото и да потеглиш нанякъде. В нашия случай за бизнес обяд да планираме следващите 3 месеца, защото се задава голяма промяна, но за това друг път. Свършихме толкова работа колкото за последните 3 седмици между другото. След това отидохме да навестим китайките - за едночасов релаксиращ масаж. Аааах! Разбира се китайките масажирайки, си говорят, но след 10 минути почваш да ги игнорираш много успешно. Всичко прекрасно, но майката природа е помислила по въпроса - малките бебета не биват...

Преди 2 години по това време тръгнахме на курс за бременни. 10 седмици един час теория с бъдещите татковци - курсът покриваше не само бременността и раждането, но и родителството: татковците бяха във възторг, но смеят ли да спорят - и след това ние се излежавахме - хм, искам да кажа упражнявахме... И днес се събрахме с другите майки и техните чада. Разликата между първото и последното е 5 седмици. Две момченца и четири момиченца, въпреки че дамите бяха една по-малко днес. Холандско семейство; холанци, но с корени в Индия; суринамка и някъде от Африка; германка и холандец от турско-персийски произход; мароканци и ние, българо-холанците. Данаил е първото дете от втората врътка, следващото бебе е на път. Събираме се общо взето на 6 месеца, първия път много спокойно, докато всички спяха, всеки следващ път все по-разсейвани от пълзящи, а сега и ходещи съкровища. Днес мъниците ядоха или пък не, дърпаха се за играчки, предизвикваха мама. А мама споделяше с другите мама пред...

Необходими материали: Магазин, например супермаркет или друг, където се разхождаш и имаш достъп до продуктите Дете (почти) на 21 месеца, в полусънно състояние За екстремисти: друго бебе в кенгуру, което допълнително ограничава движенията Начин на приготвяне: Влизате с детето в супермаркета, където откривате, че то заспива в количката. В опит да спасите своето следобедно спокойствие (10 мин спане на път = без следобедна дрямка), със сръчно движение вадите детето от количката. Непосредствен резултат: то е будно и готово за подвизи. Подавате ръка и тръгвате по редовната си обиколка между продуктите. Надявате се на най-доброто. Ние намерихме хляб, взехме само един, поразходихме се лежерно, платихме си и излязохме. Без рев и драма.  Към момента се очаква потвърждение дали операцията е била успешна и дали съответно ще се спи следобед. Чувам приспивни приказки, самостоятелно разказвани...

...или в моя случай нов блог. Откъде ми дойде тази идея? Ами аз съм вече 10 седмици в отпуска по майчинство, от които 6 с две съкровища. Заради усложнените метереологични и логистични условия съм малко или много затворник вкъщи с тях с безкраен списък със повтарящи се задачи, които в края на деня те оставят с чувство, че не си свършил нищо. Тук искам да се изявявам творчески по многи тривиални въпроси свързани с моето ежедневие. Един основен тривиален въпрос, който си зададох, е на какъв език да пиша - на по-дълбоко ниво коя съм аз. Родена в България, но реално прекарала съзнателния си живот в Германия и сега Холандия, аз виждам себе си като гражданка (или гражданин?) на света - тогава български, немски (твърдо не!), холандски или английски ли да бъде? Отговорът е ясен сега, но може би обяснението е нужно. Защо български? Искам мъниците да говорят български, затова ще се упражнявам тук.  От много време се чудех как мога да поддържам връзка с приятели и преди всичко роднини в...