Мамини вълнения

Наскоро тукашната организация за здравословно хранене публикува нова препоръка . Вкарваш си пола и възрастта и ти изплюва какво и по колко трябва да ядеш (за съжаление се предлага само на холандски). По този случай се започнаха да се цитират изследвания как децата не ядат достатъчно предимно зеленчуци - за тригодишно това са между 50 и 100 г на ден, за 7-годишно между 100 и 150, за 10-годишно 150 - 200, а 15-годишните (и възрастните) се нуждаят от 250 г на ден. По този случай се натъкнах на рецепти със скрити зеленчуци, като например палачинките с моркови . Първият опит не беше особено успешен, но днес втория път палачинките бяха посрещнати с нескрит ентусиазъм от малки и големи. Необходими продукти: Необходими продукти като за стандартни палачинки: 500 мл прясно мляко, 3 яйца, 300 г брашно настъргани моркови. Колкото по-финно ги настържете, толкова по не се усещат. За количеството - не се увличайте. Първия път като се замисля трябва да са били над половин кг и настъргани на...

Част първа: Данаил В крайна сметка реших, че е време да започнем със захранването - Данаил даваше всички сигнали, че е готов: основният е, че ни гледа с огромен интерес, когато ние ядем. Първото блюдо беше варен морков, вчера. И той си го хапна, без да му мигне окото, буквално. Никакво плезене и плюене. Малкият мъж отказваше последните седмици да пие мляко от шише - просто не искаше, аз знам, че може, но въпреки всичко аз бях изпаднала в леко нервно състояние. Една мацка вчера ми препоръча да пробвам друг вид бутилка/беберон и май намерихме решение - поне днес след порцията морков изгълта тренировъчната доза за отрицателно време. А морковът беше посрещнат с усмивка. Следващата спирка мисля да е зелени фасулчета - има замразени, че сега не е много сезон за пресни зеленчуци. Но така неусетно минахме на следващата фаза - приучването към твърда храна. Част втора: Ноеми След като изчетох чиклит от библиотеката, реших, че е време за малко сериозна литература. Влезнах в секция...

Най-творческият ми момент за деня е в късния следобяд, когато умората започне за натежава, а кулминацията на деня (вечеря - баня - лека нащ) тепърва предстои. Към 4 часа започвам да поглеждам нервно часовника и да се чеша зад ухото. Първата загадка е какво ще готвя за вечеря. Ако съм го измислила е прекрасно, 1:0 за мен, ако съм все още чудеща се, нещата са на кантар. В 6 часа ресторантът трябва да е отворен, така че се започва лудо търсене из запасите, защото сме закъснели за пазар. Първото изпитание е преодоляно, сега започва предизвикателството по изпълнението. Изпълнението трябва да отнема не повече от 30 минути, това е основно правило. Защо ли? Ами да започна от по-малкото усложнение: по това време Данаил е неспокоен, като най-лесно е да го взема в кенгуруто. Затруднение - да, но истинското усложнение е неговата кака, която изведнъж става неочаквано любвеобилна и иска само да се гушка. Опитайте се да нарежете картофи, докато някой се е закачил на панталона ви и ви тегли за прегр...