Мамини вълнения

Около мен пак се появиха отново доволен брой бременни. И разговорите неминуему се завъртат около раждането . И различните опции, които имаш за този толкова специален момент. И съмнението какво да изберат. И неразбирането на семейство и приятели, особено ако идват от среди, където раждането се смята за медицинска интервенция. Аз имах щастието да имам право да избирам. И Ноеми, и Данаил са родени вкъщи и за мен това беше правилният избор. И днес искам от първо лице да споделя пет факта за тези специални преживявания. Домашното раждане не е приумица и безотговорна постъпка, а избор, който се подкрепя от тукашната здравна система . Акушерката, която следи бременността, е специално обучена да открива отклонения в протичането й - като цяло бременността тук не е заболяване, ами нормално за здравата жена състояние. При наличие на индикации за отклонения бременната се предава за наблюдение на гинеколог и тогава опцията за раждане у дома отпада. По време на самото раждане акушерката бив...

Бях в командировка с една нощувка - уж не ми се ходеше, ама много ми хареса. Възрастен разговор, непрекъснати занимания, спокойно хранене, възможност за момент медитация (зяпане през прозореца)... Вечерта даже се отдадох на културна програма - кино, направо живот! Прибирам се вкъщи, всичко на вили и могили (но няма жертви), рев, тичай да полагаш деца, то не останало ядене за мене, после от къде да ги почна вилите и могилите? Днес с помощта на 3 перални, чистачката, много планиране и железни нерви успях да ги преборя, обаче сериозно ме блазнеше мисълта да ходя да работя повече. Май за два дена съм отвикнала на рев и капризи... Само че няма да оцелея, ако след всяка работна седмица се втурвам на такъв юруш.

Ще се местим. Ураааа! Всъщност ура в бъдеще време. Защото сега е предимно ууу-аааа! Между памперси и перални, спане и хранене, рев и пъзели в главата ми се случва следното: Отказване на сегашното жилище: да Отписване/отказване ток/вода/интернет сегашно жилище: готово или поне подготвено Избор и поръчка ток/вода/интернет ново жилище: готово Отказване ясла: готово. Глоба за късно анулиране, *%#*&@! Избор и записване нова ясла: готово. Кога ще се обадят за да се уговорим за дните за свикване? Смяна на застраховките: кубици и квадратни метри, гръм, стъкла, без доплащане за деца... Избор на фирма за местене: колко!?!??!? Явно всичките фирми се шегуват, хамал да си в Холандия. Промяна на адреса навсякъде: успех с това... Опаковане: очаквам нова адски интересна игра с Ноеми, аз слагам, тя вади... Толкова се унесох, че пропуснах почти най-важното - къде ще ходим? Сбогом Амстердам, здравей Главно Село ( Hoofddorp ).

Някога имахме подредена къща. Сравнително. Сега прилича на бойно поле. След избухване на мощна бомба. Не си мислете, че не подреждаме. Но всички иначе неодушевени предмети водят собствен живот. Прибереш ги, разчистиш, но повелителката им в рамките на 15 минути ги преброява и престроява. Пъзели и книги в банята. Лего в кухнята. Кошници, куфарчета, торбички с неочавано съдържание. Прани кърпички за лице се изсипват всичките на веднъж на пода. Легени, пълни с кубчета. Паница с лъжица под възглавницата ти. Гумени ботуши... кукли... музикални играчки в краката ти, когато не гледаш. Да не споменаваме кремове, лосиони и всякаква друга козметика. Хол в нормално състояние Една голяма усмивка. Защото всички тези неща те подканят малкото човече да открива света всеки ден отново. Тесте карти и найлонова торбичка = часове забава. Вади, слага. Привира, вади. Носи. И пак. Като ми дойдете на гости,  не се чудете много. Престанах да се извинявам, че е хаос. Такъв е животът. Но си г...