Мамини вълнения

Как да прекараме един ден с децата, да свършим работа, но и да им интересно? В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря. После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Но...

Днес бяхме на втория контролен преглед заедно. Аз си лежах в стола, а Ноеми ми се беше качила и излегнала в скута, докато ме гледаха мен. Стана лошо, като трябваше да ми направят снимки, защото децата трябваше да излязат, но го направиха само под музикален съпровод - цялата практика разбра, че се случва нещо голямо и значимо. След това беше нейния ред и след известно гушкане (двойно), тя се съгласи и дори се качи сама на стола, издържа да я сложат да полегне и после каза 'стига толкова!'. Тогава започна едно леко гонене, за да зъболекарката да може да й преброи зъбките. Аз мога да й кажа колко са, ама цялата процедура е, за да свиква с това някой да й ровичка в устата. През това време Данаил почти спокойно чакаше в количката. Следващият цирк е заплануван за след 6 месеца. Я, колко интересно... ...ъъъ, ама не на мене... Какво правите бе, шемети? Аз съм гладен...

Ходихме на зъболекар с Ноеми - "доктор зъбки" както тя му вика (и както я научих очевидно). Прегледът се състоеше в преброяване на зъбите с полустиснати устни, но затова пък беше възнаграден с подарък. След 6 месецо пак - тук от двегодишна възраст започва профилактичните прегледи и даже май са задължителни. (Тукашният) Великден мина. Боядисвахме яйца с Ноеми, което беше по-нестрашно отколкото очаквах. Хареса й да се чукаме с тях, дори се бореше самичка с два броя. Данаил и Ноеми започнаха да образуват съюз, Ноеми му вика и му се хили, а той я гледа в захлас и се усмихва или дори се смее с глас. Какви ще ги забъркват след някоя друга година, не ми се мисли. Данаил юнашки продължава да недолюбва да пие от шише, въпреки че го преборвам да изгълта 50 мл. Онзи ден бяхме да се запознаем с новата ясла. Ноеми си игра в групата си все едно не е нищо ново/различно. Данаил очарова другарката със сините си очи - отлично, че те ще трябва да се борят с ината му. Ноеми ...