Семейни атракции цял ден
Как да прекараме един ден с децата, да свършим работа, но и да им интересно?
В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря.
После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Ноеми отново облича първото яке и казва, че го иска него. Да де, ама трябва по-голям размер - в крайна сметка се оказа, че й трябва 110 (!), въпреки че иначе 98 й е точно. Как точно работят размерите се остана загадка за мен. От якето, което искаше, нямаше нейният размер, оставихме другите и го поръчахме онлайн.
С Данаил драмата беше още по-голяма. Не иска да пробва нищо и се гоним и пищим/овикваме в съблекалнята. Пробвахме с триста зора, но якето, което искаме го има само един размер по-голямо. Онлайн го няма. Продавачката отива да търси в склада, докато ние бивакираме на касата (две деца, едното седи на тезгяха, другото кръжи наоколо, 6 якета на закачалки, техните си сегашни...). Няма и там, ама може да направят опит да го поръчат от друг филиал. Кога ще дойде? Ами поне седмица... Три пъти препотена, 45 минути по-късно си излезнахме с празни ръце от магазина. Отлично разбирам въпроса на Ноеми: "Де зинни яке?"
За да отпразнуваме успешната акция, отиваме на "сторан" за обед. Нашите деца изнасят обеден концерт на глада, които бива сецнат с появата на тоститата. А за десерт Данаил също отказва да спи следобед.
На оцелелите честито!
В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря.
После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Ноеми отново облича първото яке и казва, че го иска него. Да де, ама трябва по-голям размер - в крайна сметка се оказа, че й трябва 110 (!), въпреки че иначе 98 й е точно. Как точно работят размерите се остана загадка за мен. От якето, което искаше, нямаше нейният размер, оставихме другите и го поръчахме онлайн.
С Данаил драмата беше още по-голяма. Не иска да пробва нищо и се гоним и пищим/овикваме в съблекалнята. Пробвахме с триста зора, но якето, което искаме го има само един размер по-голямо. Онлайн го няма. Продавачката отива да търси в склада, докато ние бивакираме на касата (две деца, едното седи на тезгяха, другото кръжи наоколо, 6 якета на закачалки, техните си сегашни...). Няма и там, ама може да направят опит да го поръчат от друг филиал. Кога ще дойде? Ами поне седмица... Три пъти препотена, 45 минути по-късно си излезнахме с празни ръце от магазина. Отлично разбирам въпроса на Ноеми: "Де зинни яке?"
За да отпразнуваме успешната акция, отиваме на "сторан" за обед. Нашите деца изнасят обеден концерт на глада, които бива сецнат с появата на тоститата. А за десерт Данаил също отказва да спи следобед.
На оцелелите честито!
 |
| Най-после спокойствие и тишина |
 |
| Голяма игра на неплощадка. |
Коментари
Публикуване на коментар
Коментари, идеи, желания - споделете тук!