Във влака
Като горд обитател на предградие, си пътувам с влакчето до работата . Както много други хора. Странно е как виждаш същите лица ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Вече ги "познавам". Жената, която играе candy crush saga. Другата много дзен дама, която излъчва спокойствие всяка сутрин.Ако някой ме е запомнил мен, то бих била влетяващата в последния момент и/или жената, която се гримира във влака всяка сутрин. Ама в ранни зори времето е кът. В понеделник вместо с колелото отидох с автобуса до гарата. Т.е. чаках влака, а не спринтирах, за да го хвана. Качих се в друг вагон, като по пътя, една жена много мило ми се усмихна. Познато лице... от къде? Ах, това е друга хофдорпска майка (познаваме се от едноимената фейсбук група), дори се сетих как се казва. Седнахме заедно, заприказвахме се и - урааа, не съм само аз! - и тя си извади чантичката с гримовете. Този ден аз бях използвала пътуването с автобуса, за да се преведа в професионален вид, така че само се подс...