Мамини вълнения

Онзи ден слушах един интересен тед за противоречията в нашите желания и нужди в отношенията с нашата половинка. Днес мислейки си за отминалия (работен) ден и за предстоящите, осъзнах, че и аз самата съм изпълнена с противоречиви очаквания като работеща майка. От една страна гледам да се покрия и да мога да си събера работата от 8.15 до 16.30 - колкото по-малко вълнения, толкова по-добре. От друга страна ми липсва динамиката, новото, откриването, приключенията. Тази седмица е толкова необикновена, колкото въобще е възможно. Вместо 3 дена, ще съм заета 5. Събрали сме се с всички колеги, общо 34 националности. Кроим планове, бистрим идеи. Вдъхновяващо да чуеш предизвикателствата на другите, да се учиш от техния опит, да видиш продължението на твоите дейности на другия край на света. Но означава, че няма да виждам почти дечицата си - днес имах късмет да се прибера, точно когато облечени се готвеха да си лягат - можах да им прочета, да ги гушна и да ги завия. Означава и допълнителна л...

Тежки седмици в работата. Оцелявам. Ама умората и натоварването си казват думата. Тази седмица по този случай си оставам вкъщи - отказвам пътуване, децата обаче тъкмо са планирани за 4 дена ясла. Ще си почина и ще презаредя батериите... Това си мисля аз. В понеделник Ноеми се прибира от яслата и я боли ухото. Много гушкане, парацетамол, солен разтвор и една нощ на големия креват между мама и татко и чудо! Н а другия ден е като нова. Отдъхнах си... Ама избързах. Данаил от доста време си беше настинал, уж се беше оправил. Затова шах с пешката, когато изведнъж започна хленчи и замлъкваше само в прегръдката на мама. Да живее кенгуруто, че поне успях да приготвя вечеря. Този път познатото лечение не даде резултат, Данаил на практика само спа близо 20 часа, а посещението при личния лекар ни изстреля в болницата. Пневмония и ще останем няколко дена тук. Та това излезна от плановете ми да си почина. От друга страна, ако трябваше да се притеснявам и за работата си, съвсем го бях закъс...

Днес трябваше да си подам декларацията за разходите. Вадя си разпечатката за влака и какво да видя? Аз съм като машина: сутрин се чекирам в 7.50, .51 или .52 - влакът тръгва в .54, следобед в 16.36, 37 или .38 - съответно се надявам да заминем в .43. Октомри е кратък, защото бяхме на почивка, а и има екзотики - различни дестинации. Само забележете часът на чекиране там и фактът, че това ми е второто превозно средство - ако не броим колелото в началото.

Днес бях пак по бизнес на път. Дълъг и изморителен, но въпреки всичко интересен и поучителен ден. Имах среща с едни наши клиенти, като срещата от общо 5 човека се намали на 3. И най-изненадващото беше личната история, която партньорката сподели. Тяхната фирма ще се мести догодина в друг град на около 500 – 600 км. Тя решава, че няма да се мести. Всичките й приятели, цялото семейство са на старото място. Това обаче означава, че след няколко месеца остава без работа след повече от 20 години работа там. Не се стряска, за нея това е възможност, побутване в гърба най-после да започне да се занимава с нещо друго, нещо, към което наистина я тегли сърцето. През следващите месеци трябва да определи какво, защото опциите са няколко. Оказа се, че и нея я привличат социалните неща, където директно вижда конкретни резултати – например детска учителка, акушерка… Неща, толкава различни от абстрактното преливане от пусто в празно, което усещам и аз понякога – в моята иначе работа с идеална це...

В 9 часа започва работният ден. Днес в Берлин. Срещи, обсъждане, а довечера ще си спя отново в креватчето. И толкова много впечатления до тогава. Замаяното усещане, сякаш съм пияна, когато часовникът ме изритва от страната на сънищата в 4.45. Особено след частното парти час по-рано. Таксито лети през тъмнината към летището. Вълнението, че отново съм на път, и тайното осъзнаване, че въпреки всичко се кефя. Суматохата преди проверката за сигурност. Къде са тръгнали всички тези семейства с малки деца толкова рано? Това сме ние след 2 седмици ... За момента съм щастлива обаче, че нямам багаж, няма кого да подканям и бързо се промушвам. Бърз поглед в лъскавите магазини - нищо няма да купувам, но това е златна възможност да позяпам на воля. Има време до самолета. Към изхода е призрачно - има само единични хора, кафетата са затворени, навън е тъмно. Сядам си в самолета и както никога успявам да заспя. Сервират ми закуска - UTZ кафе и сандвич. Преглед на пресата и ст...

Бях в командировка с една нощувка - уж не ми се ходеше, ама много ми хареса. Възрастен разговор, непрекъснати занимания, спокойно хранене, възможност за момент медитация (зяпане през прозореца)... Вечерта даже се отдадох на културна програма - кино, направо живот! Прибирам се вкъщи, всичко на вили и могили (но няма жертви), рев, тичай да полагаш деца, то не останало ядене за мене, после от къде да ги почна вилите и могилите? Днес с помощта на 3 перални, чистачката, много планиране и железни нерви успях да ги преборя, обаче сериозно ме блазнеше мисълта да ходя да работя повече. Май за два дена съм отвикнала на рев и капризи... Само че няма да оцелея, ако след всяка работна седмица се втурвам на такъв юруш.

Майка * Работеща? Месец, след като се върнах на работа, се чудя какво съм точно или всъщност кое е доминиращото. В понеделник, сряда и четвъртък работя; във вторник и петък, както и преди 7.45 и след 18.00 от работните дни, събота и неделя целодневно съм майка. Когато съм на работа, се радвам на работните предизвикателства - и смея да твърдя, че съм по-продуктивна от не-майки - но като си тръгна, паркирам всички служебни мисли при лаптопа - и се наслаждавим на мъниците. Изкушението да си проверявам имейла в 22.30 или в 'свободните си дни' е несъществуващо - а беше доста голямо само до преди месеци. Въобще идилия. Докато не дойде времето за първата командировка -  16-часова разходка с влака до бившата столица на Германия. Прибрах си лаптопа, записките, приготвих хладилните елементи и исках да си легна рано. Мъниците обаче са пропуснали брифинга за нуждите на мама за сън. Компромисно Данаил спа напречно между нас, а Ноеми се заоплаква от протеклия памперс чак към 5.45...

Преди повече от 6 месеца се впуснах в ново приключение, кодово име (тогава все още неизвестно): Данаил (+ Ноеми!). Днес започва следващото: професионални предизвикателства + Данаил + Ноеми. Какво научих последните месеци и какво ще вложа съответно в работата си? Поставяне на приоритети - майсторско планиране - импровизация - пазарене и преговори на най-високо ниво - делегиране... и всичко това между смяната на памперси, кърменията и реденето на пъзели. В сградата със знамената - втората вляво - ми е офиса. Смели крачки натам.  Ще е непривично да прилагам тези умения в новата среда. Вчера беше паника: къде ми е работната чанта и какво трябва да сложа в нея? Какво да си облека? Освен това мислите ми ще са наобратно - по-малко какво правят децата и повече какво се случва по света и съответно какво трябва да направя в това отношение. Но определено се радвам, че ще мога да водя необезпокоявана разговори за възрастни, да си изпия кафето на спокойствие,  да мог...

...по майчинство! Това е оксиморон, защото: 1) отпуска означава почивка 2) майчинство означава яко работа, 24/7, само че без (парично) възнаграждение. Но идеята за отпуската по майчинство като почивка е широка разпространена, особено сред мъжката част на човечеството. Един колега се смееше, като излизах по майчинство с Ноеми (заради големия брой бременни в работата), позовавайки се на лозунга на КитКат: "Have a baby, have a break!". Но поводът днес е друг: официално ми изтича отпуската по майчинство, днес щеше да ми е първият работен ден, ако не бях взела допълнително. Общо 16 седмици, 4 до 6 преди термина и поне 10 след раждането. Толкова те се полага, за да си починеш и подготвиш,  както  и  да се възстановиш, да  опознаеш отрочето  и да свикнеш с новото си аз. Но цялата система се върти около този факт, например: - яслите приемат деца от 10 седмична възраст - до 9 месечна възраст майката има право на 1/4 от работното си време, за да кърми бебето ил...

На всички, които се басираха, че вчера ми е писнало в 18 часа - губите. 19 часа - пак губите. 20 часа - пак губите. 21 часа - извадих късмет, че групата, дето свиреше, обяви почивка, за да си спазя обещанието и да се тръгна. Тъкмо на  време, преди колелото ми да се превърне в тиква. Шегата настрана, но вчера беше уникално - в смисъл за първи път така от поне 10 седмици. Облякох си чиста (!) рокля (!!) и си обух обувки на токчета (!!!). Закъснях за презентацията за началото на вечерта, но ме успокоиха, че нищо не съм изпуснала - дори тези, които били там от началото, нищо не разбирали. Храната беше прекрасна и не трябваше да я унищожа за 3 минути, защото иначе някой друг щеше да я изяде. Оказа се, че една колежка има 4 деца - близнаци в средата, като разликата между първото и последното е 3,5 (!!!!) години. Аз лично й казах "евала!". Потанцувах - суринамската банда разтегли  тази весела песничка до към 15 минути, като всички избухнаха първо, но по средата неща...

Вчера не ми беше ден. Някак не успях да почина събота и неделя, а в понеделник беше търчане по задачи (хубави задачи, но за това друг път) - а това е денят за "почивка", защото Ноеми е на ясла. Та вчера изведнъж се оказах вкъщи с двамата и с незаредена батерия. А те - особено каката - се оказа особено творчески настроена за това как да ме тества. Започна да си събува сама панталона (чорапите редовно се въргалят някъде), като има и момент на рев, защото не й се удава много лесно. Затова пък е такъв кеф, като търчи напред-назад по (почти) голо дупе. Данаил пък се хранеше точно, когато можехме да се насочваме навън. Като той приключи, следва 30-минутно убеждаване, гонене и обличане, за да излезнем - за да открия, че след 45 минути е време за обяд. А по пътя към супермаркета да нося двамата, за да Ноеми да не заспи в количката ( нали помните защо? ). А пропуснах да кажа, че навън е кански студ (добре де, за деца и по занижени тукашни стандарти) - въобще радост. Така вчера в д...

Да ни е честита новата 2015 година! Да е здрава и успешна, изпълена с любов, красота и надежда! Сетих се и за тази песен , така че тематично ви поздравявам. Това е класически момент да погледнеш назад и напред. Какво ни донесе 2014? Какво очаквам от 2015? Ами първото, за което се сещам, сега мърка в кенгурото на гърдите ми. Преди 365 дни го нямахме конкретно като цел, по-скоро като мъглива идея за в светлото бъдеще, но ето че чудото се случи почти с изричането на желанието. Осъзнавам, че в това отношение сме по-благословени от други двойки, и съм много благодарна за това. Надявам се 2015 да бъде изпълнена с чудеса за тези, които ги чакат. Другото чудо беше свързано с проговарянето, прохождането и проявата като човече на първородната принцеса. Очаквайки братчето й, осъзнах, че ние като родители сме се справили доста добре: дали сме й стабилност и предсказуемост - децата обожават рутината и скуката, на което тя отговаря със стабилен режим: заспива към 7.30 - 8 и ни буди чак в 6. То...