Мамини вълнения

След 8 + 9 месеца - кратка пауза - и преди това 10 + 9 месеца  отново имам достъп до 'бизнес' гардероба си и по-специално до роклите. Данаил премина на купешко мляко и си го цока до последната глътка с кеф. Шестте месеца кърмене, препоръчани от световната здравна организация, ги покрихме лесно - почти 6 месеца си бях вкъщи до него. Тръгвайки на работа, помпах 3 пъти дневно и така цял месец, докато всичко не тръгна на бързи обороти и просто не стигаше време, но и преди всичко сили. Заедно с мен Данаил в интерес на истината намали до две млека в яслата. След това липсата на сили си остана константна, затова намалих храненията през деня на 1 и съответно 0. Сутрин и вечер все още имаше от маминото мляко. Само че като почнеш да човъркаш в добре работеща машина, вероятността да я прецакаш е голяма. Така изведнъж се оказа, че вечерното хранене не е достатъчно - и това ме накара да взема в този момент много емоционалното решение да спра като цяло. Не, не успях да достигна до 10те ...

Към момента въртя 4 перални на седмица. Една пералня е средно 5 кг. Годината има 52 седмици. Това значи, че при тази скорост годишно извъртам един тон пране!

(1) Бебето се е напомпало до ушите, леко попридремва в ръцете ви. Леко го пускате в креватчето, но то надава кански вик. Най-вероятно въздух. Взимате го, държите го изправено, но то си остава неспокойно, затова въпреки че не е стриктно нужно, му давате да си цокне още малко. То се унася пак... но историята се повтаря. Таткото идва на помощ, явно не е глад, но миризмата на мляко дразни мъника. Той се унася в ръцете на татко, но се събужда със сърцераздирателен вик в момента, когато бива положен. След 3 опита мама се намесва пак и пуска още една врътка. Бебето заспива, за да се събуди в най-неподходящия момент. Въпреки неистовия шум мозъкът ми цъка и със сръчно движение си събличам тениската и му я бутам в носа. Плачът продължава, но на осезаемо по-ниски обороти. 30 секунди по-късно звучи като мъркане, а аз се измъквам на пръсти. Вече 3 дена се лишавам от дрешките си с най-голямо удоволствие. (2) В яслата на Ноеми станала грешка и й изгубили биберона . А пък тя изведнъж започнала да ...

Бебешките дрешки са невероятно сладурски. Отлично си спомням първите пъти, когато около мене се родиха деца, и аз съответно прекарвах почти часове, избирайки най-прекрасните неща. Спомням си също как изпрах всичките неща, които бях купила за Ноеми, и как ги простирах - невярваща колко са миниатюрни (а те в послествие се оказаха огромни за нея...). 2 години по-късно дрехите са нещо тривиално: кои са чисти? Все още стават ли? Открих, че не съм майка, която гласи дъщеричката си като кукла. Самата аз съм прекалено практична, а и за мене е по-важно, тя да се чувства добре и да може да открива света ( ~ да се омазва като за световно). Другата теза, че момчешките дрехи са скучни, защото дрехите на 3 месеца, на 3, 13 и 30 години са същите, не съм я тествала. Износваме дрешките на каката - много прозорливо първите размери са в неутрални цветове - а необходимите допълнения се купуват поради обстоятелствата по чисто функционални критерии и с минимални логистични усилия.  Резултатът - или ...