Животоспасяващо

(1) Бебето се е напомпало до ушите, леко попридремва в ръцете ви. Леко го пускате в креватчето, но то надава кански вик. Най-вероятно въздух. Взимате го, държите го изправено, но то си остава неспокойно, затова въпреки че не е стриктно нужно, му давате да си цокне още малко. То се унася пак... но историята се повтаря. Таткото идва на помощ, явно не е глад, но миризмата на мляко дразни мъника. Той се унася в ръцете на татко, но се събужда със сърцераздирателен вик в момента, когато бива положен. След 3 опита мама се намесва пак и пуска още една врътка. Бебето заспива, за да се събуди в най-неподходящия момент. Въпреки неистовия шум мозъкът ми цъка и със сръчно движение си събличам тениската и му я бутам в носа. Плачът продължава, но на осезаемо по-ниски обороти. 30 секунди по-късно звучи като мъркане, а аз се измъквам на пръсти.

Вече 3 дена се лишавам от дрешките си с най-голямо удоволствие.

(2) В яслата на Ноеми станала грешка и й изгубили биберона. А пък тя изведнъж започнала да си заспива без него. Но като не върви, не върви. С цялото местене, кашони и чудеса и този вкъщи изчезна. Вече 5 вечери (и следобеда) тя повтаря как биберонът е изчезнал, аз й казвам колко много съжалявам, а тя заспива макар и след повече маневри. И този съкатлък след като тя беше почти готова да си подари биберона на едно бебе, дето го чакахме да се роди - то се роди, ама си остана без беберон...

А аз трябва много дискретно да го изхвърля, че тя се рови навсякъде и да не стане пак грешка.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец