Как да намеря време за мен?
Когато имам деца, няма да се променя. Няма да изглеждам като майката в самолета - водеща две мъничета и носеща пеленаче - сякаш току-що са ме извадили от пералнята след дълго центруфугиране на високи обороти. Ще си се глася, ще се развивам във всички посоки, всички мои приятели ще си бъдат около мен... Може би тези и други подобни мисли са ви познати. Поне за мен те бяха и все още някъде да моето кредо. Само че забелязвам, че в усилията си да бъда старото ми аз + любяща майка на две деца + все пак приятен партньор и добър приятел, се загубвам в една безкрайна бездънна и по усещане безплодна активност. В края на деня, когато се замисля как съм свършила, списъкът е впечатляващо дълъг. Носи ли ми той удовлетворение? Ами не много. Защото зад него надничат нещата, които не са свършени, които са за утре и по нататък. Вече почти десет дни съм в отпуска. Вкъщи, три пълни дни свобода, докато децата се забавляват в яслата. Свърших толкова много неща, невероятно, но често все още вечер имам у...