Мамини вълнения

Миналия път стана дума за климатичните изменения и как ние всички трябва да променим начина си на живот и възприятие , за да могат и децата ни да се радват на хубави условия на живот. Със закачка и за отпразнуваме слънцето пускам идея за намаляване газовите емисии и повишаване на тонуса: седмичен пазар с деца, колела и "ремарке". Ако трябва да съм честна, би ми се искала по-често/винаги пазаруваме, защото ще бъдете изненадани, но тази конструкция побира изключително много багаж ие голям купон за най-малките.

Има един виц за холандското време: тази година сме много щастливи, защото: А. имаше лято! и Б. то се падна точно в събота и неделя... Този виц е доста актуален сега. Началото на май ни изненада с много високи температури и слънце на корем. И така вече четири-пет дена. Извадих летните рокли, които принципно са неприложими тук заради пронизващия вятър и дефиницията за топло, когато термометърът едва докосва 20 градуса. Но ето че сега дори те не помагат - 25 градуса, слънцето прави дупки. Тентата в двора е отворена, чадърът и той, а ние само се местим със сянката. Мъниците сами се крият на сянка. Мажем се дебело със слънцезащитен крем, само ми е жал за Ноеми и нейната шарка . Ама дрехите пречат. Така двамата откриха радостта от това да тичат голи навън, да се въргалят в пясъка и в басейнчето с вода - там може дори с дрехи. Както се казваше в една реклама - "priceless!". С дрехите във водата... ...после без дрехи се подкрепяме с плодове. Промяна на климата в дейс...

Такааа, днес Данаил трябваше да си го прибера преждевременно от яслата, защото имаше малко температура - утре ще видим дали не е шарка... Та прелитам с колелото до яслата, кенгуруто е вкъщи, защото напоследък Ноеми все иска да ходи, а и си е жега - затова Евалд беше закарал количката. Как да се прибера най-бързо и в края на деня всичките превозни средства да са паркирани при нас? Данаил на колелото отзад, другото като прибираме Ноеми. Столчето му е малко голямо, затова само го бутах колелото. По този случай успях да се насладя на неговия кеф от новото изживяване. Какво става? Това е яко... Честно, кефи ме! Ще се возим, нали? Ура!

Темата колела изведнъж изскочи от всички страни (например ВВС за живеене с превозното средство в Холандия, виж тук ), но това, което ме "вдъхнови", беше коментарът на една сънародничка тук, че е нетипично за българка да се придвижвам с колело (и деца на него). Затова и тази велосипедна хроника. На около 5 години се научих да карам колело на магистралата (и единствена улица, бел. ред.) на село, на Балканче класик. За следващ рожден ден ми подариха чисто ново и по-голямо, но то беше отнето от цигани (простете расисткия език, ама така им викахме тогава) от братчето ми, след като той без разрешение ми го взе. Следващото Балканче го сглобявах и разглобявах сама... В Гьотинген по време на следването колелото беше една от първите ми инвестиции. Някакви засукани (и леко продухани) се оказаха - едно умря преждевременно, затова в множествено число. На пръсти се брои колко често съм взимала автобуса за 5 години. Спомням си колко ме впечатли броя на колелетата в Гьотинген, но на ф...