Публикации

Показват се публикации от Март, 2015

Час по трудово

Изображение
На мен поне ми радват очите Рисуване, лепене, мазане, бъркане печене - все неща, които не се асоциират директно с майчинството. Но то е невероятен стимулант на творческото мислене и креативността.  Днес се забавлявах, асемблирайки прощалните подаръчета за в яслата. То идват много поводи за празнуване, та аз почнах да се бъркам. На 13 април ще черпим за рождения ден на Ноеми, а 10 дена по-късно ще връчим пакетчетата на другарчетата за изпроводяк. Днес организирах и подаръци за другарките, една задача по-малко в списъка. Малкият ми помощник

Кулинарен уикенд

Изображение
Част първа: Данаил В крайна сметка реших, че е време да започнем със захранването - Данаил даваше всички сигнали, че е готов: основният е, че ни гледа с огромен интерес, когато ние ядем. Първото блюдо беше варен морков, вчера. И той си го хапна, без да му мигне окото, буквално. Никакво плезене и плюене. Малкият мъж отказваше последните седмици да пие мляко от шише - просто не искаше, аз знам, че може, но въпреки всичко аз бях изпаднала в леко нервно състояние. Една мацка вчера ми препоръча да пробвам друг вид бутилка/беберон и май намерихме решение - поне днес след порцията морков изгълта тренировъчната доза за отрицателно време. А морковът беше посрещнат с усмивка. Следващата спирка мисля да е зелени фасулчета - има замразени, че сега не е много сезон за пресни зеленчуци. Но така неусетно минахме на следващата фаза - приучването към твърда храна. Част втора: Ноеми След като изчетох чиклит от библиотеката, реших, че е време за малко сериозна литература. Влезнах в секция

Пещера

Изображение
Ноеми поиска да й пусна песнички. Натискам копчетата на уредбата - нищо! Хм! Сред около 7 опита ми просветна, че проблемът не е в уредбата, а е по-фундаменален. Бърз поглед и да, всички лампички по уредите са изгаснали. Помощ, няма ток! Поне тъкмо си бях направила кафе, че иначе нямаше да го преживея. След това благослових мързела си, защото я си представи, че тъкмо бяхме излезнали и да заседнем в асансьора. Не ми се мисли! Бърза проверка в онлайн пространството показва, че цялата провинция Северна Холандия е без ток. Не е ясно и кога ще поправят дефекта. Прекрасно, какво да правим затворени вкъщи? Данаил спи, а с Ноеми се изявяваме творчески - тя лепи хартийки. След това сглобяваме пристигналата вчера стълбичка с малка тоалетна чиния и се опитвам да я ентусиазирам да седне на нея. Катеренето е хит, но сядането не буди интерес... Данаил се събужда, сменяме памперси - поне вода има да си измия ръцете - храним се малко. Още няма ток. Навън вали, така че дори идеята да слезнем от

С болка в сърцето

Изображение
Кърмата е най-добрият старт за бебето. Факт. НО връзва майката на златен синджир. НО струва толкова усилия да се издой (простете израза!), за да се освободи. Тази вечер трябваше да излезна. Преди да излезна накърмих, доколкото можах, но малкият принц не изглеждаше задоволен. Но аз бях подготвена - 40 мл от запасите във фризера, 80 от по-рано през деня. Излизайки, казах изрично: като свърши от фризера, стопли прясното (веднъж стоплена, кърмата трябва да се консумира до 1 час, не може да се претопли). Прибрах се, всички спят. Прясното шишенце е в кухнята, съдържанието изглежда непроменено. За всеки случай попитах дали не е топлено. Ами само 3 минути е стояло във вряла вода. И да, не е изпил и другото. Защо съм мърморела, изхвърляйки го?!?!?!?

Имало едно време...

Изображение
Отново принцеса ...така започват приказките. В които се разхождат принцеси с принцески рокли. Та вчера аз пробвах отново принцеската си рокля. 4,5 години (точно днес) след големия ден. И две дечица. И чудо: събрах се! Нищо не се разхвърча, нищо не се скъса. Но вижте сами. 4,5 години? Времето лети! или Събрах се! Открийте разликите - на преден и заден план. А какво се случва сега с роклята? Ами моята прагматичност реши, че след като я бях забравила за 4,5 години в килера, е грехота да я оставя да събира прах и да жълтее още Х години, докато се принудя да я изхвърля. Затова й намерих нов дом - ще пътува за Нигерия, където догодина ще украси още една булка. Преди малко я взеха. Все пак имам чувства - изведнъж се появи една буца в гърдите ми. Ще ми липсваш, рокличке, ще ми липсва принцеското усещане, което ми даде. Благодаря ти за прекрасните моменти и бъди щастлива.  Кажете ви сега, къде са вашите булчински рокли?

За приятелството и още неща

Изображение
Отегчена си цъках из Фейсбук, когато видях тази статия . Открих научното обяснение на феномен, който ме кара да се чеша зад ухото от време на време: къде изчезнаха всичките прекрасни хора, с които ей така се сблъсквах почти непрекъснато по време на следването си? Как така споделяхме световни тайни само часове, след като се бяхме запознали, и все още като се видим след месеци или дори години, имам усещането, че сме се разделили само преди часове? Най-интересно за мен беше да видя условията, които са нужни, за да откриеш прекрасността на другите и да станеш приятел. Близост (географска или в оригиналния текст  proximity) Повтарящо се спонтанно вземане-даване (repeated, unplanned interactions) Обстановка, която стимулира хората да махнат маските си и да споделят (a setting that encourages people to let their guard down and confide in each other) В моето забързано ежедневие в големия анонимен град не е учудващо, че често отношенията с другите са предимно функционални и/или повър

Първа помощ

Изображение
Преди около 5 месеца Ноеми падна както си беше в столчето с все колелото и си удари главата на паважа. Нададе велик рев, рева 20 минути и после заспа в ръцете ми (беше на обед). Каква е процедурата в този случай? Ноеми най-вероятно дори не си спомня инцидента, но мен ме накара да се замисля и да се огледам за възможности да се подготвя за - не дай си Боже - такива случаи. И открих курс за първа помощ на деца и бебета. Онлайн теорията беше шокираща - има толкова много възможности за мъниците да се наранят, че в началото дори обмислих да се откажа. Но като щраусът си скрие главата в пясъка, това променя ли нещо в ситуацията? За съжаление не :( Теорията е организирана около различните помещения у дома - хол, кухня, баня, двор, стълби - и дава отговор на много въпроси. Кога трябва да се търси медицинска помощ? Какво да правиш при изгаряне? Как се почистват и превързват рани? Как да се реагира при падане и фрактури? Ожилване или забит кърлеж? Това бяха сравнително "ежедневните

С деца на море

Изображение
Добре де, не задължително на море, но на път . Дрехи - поне 7 комплекта. Одеалце, пелени, спален чувал. Пакет памперси и няколко пакета мокри кърпички. Походно креватче. Висок стол. Количка и столче за кола. Кенгуру. Не, този път не става дума за местенето. Това са основните неща, които са нужни за уикенд пътуване с бебе. Колата - с голям комби-багажник - се затваря трудно. Ние имаме буквално по 2 тениски и четка за зъби, т.е. не е заради нашите неща. Ако ще се яде навън и сте придружени от самостоятелно движещо се мъниче, препоръчвам предварителната поръчка на храна, която след 20 минути и една разходка/посещение на детската площадка ви чака за директна консумация на масата.   Първото летене на Ноеми на почти 4 месеца. Или пък велико подскачане върху куфарите, за да се затворят - ще се лети! Особена разлика между количеството багаж за 3 дена и една седмица няма. За истинските търсачи на силни усещания препоръчвам соло полет с детето. Безплатен съвет: ако пътувате сами

1 от поне 105

Изображение
Почна се! Първия кашон го напълних, остават ни около 104. Поне по списък. Доставиха ги в събота. Едната стая сега е блокирана от тях, къде ще ги - ще се - денем, като се напълнят, не ми е ясно. Но пак ще разберем. Остава вълнуващият въпрос колко неща сме събрали през изминалите 6 години (откакто се преместихме на сегашното място, бел. ред.) и колко от тях ще ни трябват за следващите 6. Днес попаднах на вълнуващо видео на японско гуру за подреждане (виж тук , предупреждавам 42 минути смесица от японски и английски, затова малко пародия, ама гуру...). Как да решиш, според нея, дали да запазиш нещо: има ли "spark" или ти източва енергията, като ги държиш? Иронията настрана, но как действително да отбереш нужното от ненужното? Аз съм привърженичка на разчистването. Записки от следването? Не съм ги поглеждала откакто завърших (а и мисля, че са малко остарели), затова заминаха. Което не си ползвал 6 месеца или дори години, не ти трябва. Ако се изненадаш какво намираш вкъ

Малко фрозън класик със соево мляко и ванилия

Изображение
Препичам се като гущер на слънцето - пролет е, топло е! Оцеляхме! Това ми мина онзи ден през главата, препичайки се на слънце за първи път. Зимата си отива, с нея и частичната летаргия, която ме беше обзела. Данаил прескочи най-бебешкия период, вече си е малко момченце. Този път съм подготвена, при Ноеми тъкмо бях решила, че съм й хванала цаката, когато тя започна да спи по-малко през деня, да се върти и да общува повече. Тогава беше шок, сега е празник. Освен горе споменатите дейности, младежът се смили над мен и вечер ги няма епичните насмуквания с мляко от 7 до 12. Към 9 часа е готов и си спи до към 3. Чувствам се ВИП в клуба И аз съм човек : освен някоя минута за мен си, си лягам и по по-нормално време. Всичко това празнувам с фрозън класик със соя и ванилия. В моя любим Оост в Амстердам. Започвам да се сбогувам с хора, неща и места тук, поне в главата си - скоро ще бъдем в Хофдорп. А там няма такова ледено капучино. Осъзнавате ли колко специален е този момент?

Беберон: любовно обяснение с елементи на омраза

Изображение
Бебе значи биберон. Поне аз така си мислех. Съответно Ноеми, която имаше отлично изразени колики, го получи пре първа възможност. Тук кърмените бебета могат да му се насладят едва около 4 седмици след раждането - до тогава усвояват само техниката на сучене, която е различна от биберонената техника. Беше истинско тържество да си върна кутрето - което до тогава служи като биберон - и да си имаме доволно бебе. Биберонът е магия - успокоява мигновено неспокойното ревящо бебе. Няколко месеца по-късно четох една статия от лагера на (умерените) противници на биберона. Биберонът - позволявам си свободен цитат - е средство да накараш бебето да млъкне, защото точно сега не ти се занимава. Хмм, защо ли това ми се стори познато и достоверно? Как това каране да си замълчи се връзва с идеята ми за самостоятелно и независимо дете? След този момент на осъзнаване биберонът беше резервиран само за заспиване, през деня просто спрях да го взимам с мен навън. И така месеците се изнизаха неусетно, ето

Бебешки дрехи

Изображение
Бебешките дрешки са невероятно сладурски. Отлично си спомням първите пъти, когато около мене се родиха деца, и аз съответно прекарвах почти часове, избирайки най-прекрасните неща. Спомням си също как изпрах всичките неща, които бях купила за Ноеми, и как ги простирах - невярваща колко са миниатюрни (а те в послествие се оказаха огромни за нея...). 2 години по-късно дрехите са нещо тривиално: кои са чисти? Все още стават ли? Открих, че не съм майка, която гласи дъщеричката си като кукла. Самата аз съм прекалено практична, а и за мене е по-важно, тя да се чувства добре и да може да открива света ( ~ да се омазва като за световно). Другата теза, че момчешките дрехи са скучни, защото дрехите на 3 месеца, на 3, 13 и 30 години са същите, не съм я тествала. Износваме дрешките на каката - много прозорливо първите размери са в неутрални цветове - а необходимите допълнения се купуват поради обстоятелствата по чисто функционални критерии и с минимални логистични усилия.  Резултатът - или изне

Честита баба Марта...

Изображение
...или традициите в мулти-култи среди Показах на холандската част от семейството мартениците и всяка година им пращам чинно по пощата. Първата година дадох пространно обяснение какво и как и от тогава намалявам съпътстващата информация - все нещо ще си спомнят от предната година. Мартениците определено са едно от нещата, на които се радват.  Виж постната вечеря с боба и сърмите на Бъдни вечер се тачи много по-малко. Разбираемо предпочитанията са за мазни пържоли. Но традициите се прихващат и в обратна посока. Първия път като отидохме на рожден ден, адски много се зачудих защо ми честитят и на мен. В Холандско обаче ти празнуваш с рожденика и съответно и ти имаш малко рожден ден. Като цяло холандците имат по-малко традиции или поне различни традиции за всякакви поводи. В моето холандско семейство те са предимно кулинарни: като се събере цялата фамилия се яде китайско (бел. ред. там също се наблюдават други "традиции" в сравнение с българското китайско например)