Мамини вълнения

Как да прекараме един ден с децата, да свършим работа, но и да им интересно? В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря. После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Но...

Нормална сцена преди 4+ години : "Какво ще вечеряме днес?" "Не знам, ще погледна какво има в магазина и ще го измисля.". Резултат: пазаруваше се през ден, по малко. Нормална сцена последните месеци : Събота сутрин. Ще ходим до супермаркета, трябва да заредим за седмицата. Неистов опит да измисля какво ще ядем предстоящата седмица - за уточнение поне 6 вечери, по възможност здравословни и приемани от чадата, както и да запиша съставките (доказала съм, че без списък се прибирахме с половината съставки). Стандартните неща - кисело мляко, неща за сандвичи - ги взимаме почти интуитивно, издънки там е нямало. Обаче творческият процес по създаването на менюто не се получава никак спонтанно, Затова съботата сутрин беше за мен един, меко казано, стресиращ момент. Постигнах известно подобрение, като започнах да си събирам рецепти, обаче общо взето ги готвех веднъж, при успех, два пъти и после ги забравях... Решението : Рецептите се записват в Гугъл Док, със заглавна ...

Икеа - поне за мен, но и за доста други хора, е като приказка за възрастни. Всичко в магазина е красиво, подредено, практично Какво става като тръгнеш да го пресъздаваш вкъщи често е различна история .  Толкова хубави аксесоари, виж, това е само едно евро, но пък какво хубаво ти става, всъщност ние за друго дойдохме, ама нека го вземем.  И така евро по евро се оказват мнооого евра на касата .   Това пречистващо преживяване се превръща в мираж с появата на децата. Защото докато обиколиш целия шоурум и после аксесоарите, за да стигнеш до касата, си се изпотила много пъти, преграхнала си, гърбът те боли от постоянното откопчване на съкровището от всички експонати - а на касата се оказва, че си забравила половината неща, за които бяхте тръгнали.  Наскоро ми се наложи да отида - сама с двама помощници. След сериозна подготовка оцеляхме, дори може да се каже, че се позабавлявахме. Как да го направите и вие ли? Ами слушайте: Преживяване за всички - каран...

Миналия път стана дума за климатичните изменения и как ние всички трябва да променим начина си на живот и възприятие , за да могат и децата ни да се радват на хубави условия на живот. Със закачка и за отпразнуваме слънцето пускам идея за намаляване газовите емисии и повишаване на тонуса: седмичен пазар с деца, колела и "ремарке". Ако трябва да съм честна, би ми се искала по-често/винаги пазаруваме, защото ще бъдете изненадани, но тази конструкция побира изключително много багаж ие голям купон за най-малките.

Някога си живеех безгрижно и пиех каквото ми сервираха. Ама след един тийм билдинг, когато се учихме да правим еспресо и капучино започнах да се мръщя. Прегорено кафе, мръсна част за разпенване на млякото, незатоплен или непочистен пистон, воднист бълвоч като резултат... А някога идеше реч просто за задоволяване нуждата ми от кофеин - без бой признавам пристрастеността си.  Така преди 6 години се сдобихме с първата ни еспресо машина - Gaggia Classic. То не беше четене и търсене, сравняване. За определения бюджет това казваха да е най-доброто решение. Като изпихме първото кафе, се плеснахме по челото и казахме, леле, какви гадости сме си правили! Малко по-късно като сватбен подарък се сдобихме и с мелачка, полупрофесионална от същата серия. Това вече беше свобода - кеф ти еспресо: финно, кеф ти филтър: по-едро, кеф ти френска преса: грубо смляно. Първата желязна машинка, благодарим за вярната служба. 3 години по-късно Gaggia даде малко фира, но едни тъмни субекти я о...

Първите 10 дена в новата ни къщичка минаха. Ако си спомняте 105 кашона, дето ги пълнихме, сега се опитваме да ги изпразним. Имаме бая купчина празни, но може би 40% още чакат да бъдат разопаковани. По скандинавски пример Данаил спи в количката Големи промени се случиха. Освен че изгубихме биберона, вече има детска стая и спалня за родители. Понеже съм слухарче, няма проблем и се чуваме по малките часове. Например през нощта имахме 2 пиршества, което беше кофти, предната нощ беше кеф - към 6.45 ходих да видя какво става, защото беше тишина от някъде 10 часа. И общо взето кеф и кофти нощите се редуват. Ноеми спи вече в креватче за големи деца - махнахме й преградата, та от време на време се гоним, въпреки че като цяло е ок. Просто е прекрасна с нейния бял спален чувал (закопчан наобратно, за да се избегне ситуацията, когато намираш в леглото само един навирен памперс, но това между другото), малкият призрак Каспър, ако си го спомняте - това е точно тя. 3 полудни свикване в ясла...

Бебешките дрешки са невероятно сладурски. Отлично си спомням първите пъти, когато около мене се родиха деца, и аз съответно прекарвах почти часове, избирайки най-прекрасните неща. Спомням си също как изпрах всичките неща, които бях купила за Ноеми, и как ги простирах - невярваща колко са миниатюрни (а те в послествие се оказаха огромни за нея...). 2 години по-късно дрехите са нещо тривиално: кои са чисти? Все още стават ли? Открих, че не съм майка, която гласи дъщеричката си като кукла. Самата аз съм прекалено практична, а и за мене е по-важно, тя да се чувства добре и да може да открива света ( ~ да се омазва като за световно). Другата теза, че момчешките дрехи са скучни, защото дрехите на 3 месеца, на 3, 13 и 30 години са същите, не съм я тествала. Износваме дрешките на каката - много прозорливо първите размери са в неутрални цветове - а необходимите допълнения се купуват поради обстоятелствата по чисто функционални критерии и с минимални логистични усилия.  Резултатът - или ...

Необходими материали: Магазин, например супермаркет или друг, където се разхождаш и имаш достъп до продуктите Дете (почти) на 21 месеца, в полусънно състояние За екстремисти: друго бебе в кенгуру, което допълнително ограничава движенията Начин на приготвяне: Влизате с детето в супермаркета, където откривате, че то заспива в количката. В опит да спасите своето следобедно спокойствие (10 мин спане на път = без следобедна дрямка), със сръчно движение вадите детето от количката. Непосредствен резултат: то е будно и готово за подвизи. Подавате ръка и тръгвате по редовната си обиколка между продуктите. Надявате се на най-доброто. Ние намерихме хляб, взехме само един, поразходихме се лежерно, платихме си и излязохме. Без рев и драма.  Към момента се очаква потвърждение дали операцията е била успешна и дали съответно ще се спи следобед. Чувам приспивни приказки, самостоятелно разказвани...