Публикации

Показват се публикации от Октомври, 2015

Доктор зъби

Изображение
Днес бяхме на втория контролен преглед заедно. Аз си лежах в стола, а Ноеми ми се беше качила и излегнала в скута, докато ме гледаха мен. Стана лошо, като трябваше да ми направят снимки, защото децата трябваше да излязат, но го направиха само под музикален съпровод - цялата практика разбра, че се случва нещо голямо и значимо. След това беше нейния ред и след известно гушкане (двойно), тя се съгласи и дори се качи сама на стола, издържа да я сложат да полегне и после каза 'стига толкова!'. Тогава започна едно леко гонене, за да зъболекарката да може да й преброи зъбките. Аз мога да й кажа колко са, ама цялата процедура е, за да свиква с това някой да й ровичка в устата. През това време Данаил почти спокойно чакаше в количката. Следващият цирк е заплануван за след 6 месеца. Я, колко интересно... ...ъъъ, ама не на мене... Какво правите бе, шемети? Аз съм гладен...

Ваканционен наръчник по оцеляване

Изображение
Ваканцията мина и замина, аз все още се възстановявам - от почивката и от шока, че докато бяхме в самолета, някой безвъзвратно сви 10 - 15 градуса и джапанките бяха погребани, за да направят място за зимните якета и ботушите. Но спомняйки си с умиление, има три неща, които вярвам, че и на вас ще са полезни. 1. Идеалното място за почивка с деца не съществува (освен ако нямаш още няколко чифта ръце, двама родители с две малки деца е 24/7 занимавка с елементи на оцеляване). Спокойствие или удобства, природа или цивилизация, свобода или удобства - не можеш да имаш всичко и то да е пригодено за деца. Хотел с анимация и ал инклузив ще е фрашкан, но пък ти нямаш особени задължение, нашата къщичка беше тиха и на прекрасно място, но пансионът беше за наша/моя сметка. Всичко зависи от личните предпочитания и възможностите. С непроходили деца като цяло си изправен пред предизвикателството, че няма особено къде да ги пуснеш да изследват света , което за всички е много неприятно. И първия път

По пътя, по пътя

Изображение
Втори ден ставаме, когато небето е още пълно със звезди (и ще си легнем малко след залез слънце). Това ясно, закуска и после какво? След като вчера изучихме селцето до нас, днес решихме да отидем до едно друго - Алама де Гранада. 30 минути с колата по един път, силно напомнящ по-затънтени кътчета в България (с дупки, тип кратери), по наклони от 40 градуса и подобаващи завои. Придвижваме се по описание - много яко. Я, ето я бензиностанцията, която спомена човекът, тук завиваме пред хотела, както той каза. Стигнахме селцето, намерихме центъра, бърза справка в туристическата информация къде да се разхождаме. Все надолу, ама хайде първо да пием кафе, а чадата да хапнат плод. Тук ако не си носиш, по кафетата ще трябва да ги гостиш с много захарни неща. Хапването винаги е на почит при нас. Тръгваме в указаната посока, но едносмляната улична настилка е предизвикателство за количката, а Данаил става на друсан кебап. Една баба ни упътва към нещо много по-интересно от паметниците - седмичния

С две деца на море

Изображение
Перипетиите с деца на почивка ги описвах, но тогава ги базирах на опит с едно дете. Две вдигат нивото до неподозирани висини. Особено ако едното не спи следобед... Ето вчера тръгнахме в 4.45 от вкъщи. Аз се надявах те да спят по пътя (поне до летището), но уви - и двамата бяха във възхита от светлините на нощта. После целият самолет спеше с едно малко къдрокосо изключение. Едва дочакаха да вземем колата и заспаха - час път и те бяха готови за нови приключения, а ние изправени пред нови предизвикателства. Колкото и да обичам южна Испания, техният режим е убийствено противоположен на нашия. Пристигнахме в 12.30, умрели от глад, но ресторантът отваря едва в 1 часа, до 15.30. За вечеря са отворени от 8 - за тукашни стандарти безумно рано - за нас без значение, тогава ние вече спим. Значи ще трябва да се готви, т.е. първо да се напазарува - ама всичко е затворено от 2 поне до 5. Питахме за един плод и зеленчук, отговорът беше: а, ще отворят, ама към 5.30 - 5.45. Не се разбра същият де

Ако...

Днес бях пак по бизнес на път. Дълъг и изморителен, но въпреки всичко интересен и поучителен ден. Имах среща с едни наши клиенти, като срещата от общо 5 човека се намали на 3. И най-изненадващото беше личната история, която партньорката сподели. Тяхната фирма ще се мести догодина в друг град на около 500 – 600 км. Тя решава, че няма да се мести. Всичките й приятели, цялото семейство са на старото място. Това обаче означава, че след няколко месеца остава без работа след повече от 20 години работа там. Не се стряска, за нея това е възможност, побутване в гърба най-после да започне да се занимава с нещо друго, нещо, към което наистина я тегли сърцето. През следващите месеци трябва да определи какво, защото опциите са няколко. Оказа се, че и нея я привличат социалните неща, където директно вижда конкретни резултати – например детска учителка, акушерка… Неща, толкава различни от абстрактното преливане от пусто в празно, което усещам и аз понякога – в моята иначе работа с идеална це

Татковци

Работя в млада и плодовита организация. Обикновено 3 - 4 колежки са бременни и още толкова са в отпуска по майчинство. Затова за обед често обсъждани теми са бремеността с всичките й неудобства, раждането в най-подробни детайли, безсънните нощи, вечния тъгадък, баланса вкъщи и жонглирането с всичко. Тази седмица седнах случайно до млад и кандидат татко. Оказа се, че там същите теми са също много вървежни. Кандидат таткото надлъжно и нашироко обясняваше как още се чудят за вкъщи или в болницата - вкъщи имат голяма вана, но в болницата също има частни стаи също с възможност за водно раждане. Младият татко обясни как при тях последните 2 сантиметра от разкритието са отнели почти толкова колкото и първите осем заради преместването в болницата. Кандидат таткото има счупена ключица, затова се надява бебето да се забави максимално, за да може да помага повече по време на раждането, а и след това. Другият татко обясняваше с нежност в очите как е помагал по време на раждането... А знает

Ти какво си?

Ноеми обяснява къде да сложа Данаил да седне, много убедено и убедително (така както й го обясняват на нея в яслата). Аз се смея и й казвам: - Каква си ми командорка! - Не командорка. - Какво си тогава? - Момиченце. Не, не е и умница, по този въпрос също беше категорична.

Летище

В 9 часа започва работният ден. Днес в Берлин. Срещи, обсъждане, а довечера ще си спя отново в креватчето. И толкова много впечатления до тогава. Замаяното усещане, сякаш съм пияна, когато часовникът ме изритва от страната на сънищата в 4.45. Особено след частното парти час по-рано. Таксито лети през тъмнината към летището. Вълнението, че отново съм на път, и тайното осъзнаване, че въпреки всичко се кефя. Суматохата преди проверката за сигурност. Къде са тръгнали всички тези семейства с малки деца толкова рано? Това сме ние след 2 седмици ... За момента съм щастлива обаче, че нямам багаж, няма кого да подканям и бързо се промушвам. Бърз поглед в лъскавите магазини - нищо няма да купувам, но това е златна възможност да позяпам на воля. Има време до самолета. Към изхода е призрачно - има само единични хора, кафетата са затворени, навън е тъмно. Сядам си в самолета и както никога успявам да заспя. Сервират ми закуска - UTZ кафе и сандвич. Преглед на пресата и ст