По пътя, по пътя

Втори ден ставаме, когато небето е още пълно със звезди (и ще си легнем малко след залез слънце). Това ясно, закуска и после какво? След като вчера изучихме селцето до нас, днес решихме да отидем до едно друго - Алама де Гранада. 30 минути с колата по един път, силно напомнящ по-затънтени кътчета в България (с дупки, тип кратери), по наклони от 40 градуса и подобаващи завои. Придвижваме се по описание - много яко. Я, ето я бензиностанцията, която спомена човекът, тук завиваме пред хотела, както той каза. Стигнахме селцето, намерихме центъра, бърза справка в туристическата информация къде да се разхождаме. Все надолу, ама хайде първо да пием кафе, а чадата да хапнат плод. Тук ако не си носиш, по кафетата ще трябва да ги гостиш с много захарни неща. Хапването винаги е на почит при нас.

Тръгваме в указаната посока, но едносмляната улична настилка е предизвикателство за количката, а Данаил става на друсан кебап. Една баба ни упътва към нещо много по-интересно от паметниците - седмичния пазар. За жълти стотинки зареждаме мега пресни и зрели плодове. Иначе има и много дрехи - пазарят е смесица от Женския и Битака - за тези, които ги помнят от преди 20-тина години. Нагоре по хълма към центъра, където е време за обяд. Заведението е с табела 'tapas local food' - оказва се, че местността бъка от англичани. Храната обаче е един път. И тортилята, и каламарите са хит сред Ноеми и Данаил - това след хляба със зехтин и малкото салата.

Доволни се прибираме вкъщи, санитарен полуден и чакаме залеза, за да можем да си починем. Надявам се утрешният ден да бъде също така хубав и изненадващ.