Мамини вълнения

Първите 10 дена в новата ни къщичка минаха. Ако си спомняте 105 кашона, дето ги пълнихме, сега се опитваме да ги изпразним. Имаме бая купчина празни, но може би 40% още чакат да бъдат разопаковани. По скандинавски пример Данаил спи в количката Големи промени се случиха. Освен че изгубихме биберона, вече има детска стая и спалня за родители. Понеже съм слухарче, няма проблем и се чуваме по малките часове. Например през нощта имахме 2 пиршества, което беше кофти, предната нощ беше кеф - към 6.45 ходих да видя какво става, защото беше тишина от някъде 10 часа. И общо взето кеф и кофти нощите се редуват. Ноеми спи вече в креватче за големи деца - махнахме й преградата, та от време на време се гоним, въпреки че като цяло е ок. Просто е прекрасна с нейния бял спален чувал (закопчан наобратно, за да се избегне ситуацията, когато намираш в леглото само един навирен памперс, но това между другото), малкият призрак Каспър, ако си го спомняте - това е точно тя. 3 полудни свикване в ясла...

2... 1... и се местим. Последните дни бяха нещо средно между черна комедия, трагедия и почти романтичен филм с леки feel-good елементи. Малкото боядисване се оказа възможно след основно сваляне на тапети и малко замазване. До тук сме 3 дена назад по план. Майсторът, който ни беше резервирал пълни 3 дни (отначало ясно, че са недостатъчно, за всичко, но достатъчно за най-спешните неща), ни отсвири мощно - някаква друга работа се заточила и ще му режат главата, ако не я свърши. Затова по собствено усмотрение ги трансферира в 3 пъти по 3 часа преди или след другата работа, но в крайна сметка едностранно отказа първия сеанс. По този показател сме с 3 дена закъснение, без майстор и 3 дена до местене. Успокояваща, обнадеждаваща музика. В момент на отчаяние пращам масова покана дали някой би имал час-два да побоядиса уикенда. 3 заявки. В следващ момент на отчаяние пращам съобщение на другия майстор, който първоначално щеше да работи, но го отказахме заради другия (не питайте защо!)...

Ходихме на зъболекар с Ноеми - "доктор зъбки" както тя му вика (и както я научих очевидно). Прегледът се състоеше в преброяване на зъбите с полустиснати устни, но затова пък беше възнаграден с подарък. След 6 месецо пак - тук от двегодишна възраст започва профилактичните прегледи и даже май са задължителни. (Тукашният) Великден мина. Боядисвахме яйца с Ноеми, което беше по-нестрашно отколкото очаквах. Хареса й да се чукаме с тях, дори се бореше самичка с два броя. Данаил и Ноеми започнаха да образуват съюз, Ноеми му вика и му се хили, а той я гледа в захлас и се усмихва или дори се смее с глас. Какви ще ги забъркват след някоя друга година, не ми се мисли. Данаил юнашки продължава да недолюбва да пие от шише, въпреки че го преборвам да изгълта 50 мл. Онзи ден бяхме да се запознаем с новата ясла. Ноеми си игра в групата си все едно не е нищо ново/различно. Данаил очарова другарката със сините си очи - отлично, че те ще трябва да се борят с ината му. Ноеми ...

Почна се! Първия кашон го напълних, остават ни около 104. Поне по списък. Доставиха ги в събота. Едната стая сега е блокирана от тях, къде ще ги - ще се - денем, като се напълнят, не ми е ясно. Но пак ще разберем. Остава вълнуващият въпрос колко неща сме събрали през изминалите 6 години (откакто се преместихме на сегашното място, бел. ред.) и колко от тях ще ни трябват за следващите 6. Днес попаднах на вълнуващо видео на японско гуру за подреждане (виж тук , предупреждавам 42 минути смесица от японски и английски, затова малко пародия, ама гуру...). Как да решиш, според нея, дали да запазиш нещо: има ли "spark" или ти източва енергията, като ги държиш? Иронията настрана, но как действително да отбереш нужното от ненужното? Аз съм привърженичка на разчистването. Записки от следването? Не съм ги поглеждала откакто завърших (а и мисля, че са малко остарели), затова заминаха. Което не си ползвал 6 месеца или дори години, не ти трябва. Ако се изненадаш какво намираш вкъ...

Ще се местим. Ураааа! Всъщност ура в бъдеще време. Защото сега е предимно ууу-аааа! Между памперси и перални, спане и хранене, рев и пъзели в главата ми се случва следното: Отказване на сегашното жилище: да Отписване/отказване ток/вода/интернет сегашно жилище: готово или поне подготвено Избор и поръчка ток/вода/интернет ново жилище: готово Отказване ясла: готово. Глоба за късно анулиране, *%#*&@! Избор и записване нова ясла: готово. Кога ще се обадят за да се уговорим за дните за свикване? Смяна на застраховките: кубици и квадратни метри, гръм, стъкла, без доплащане за деца... Избор на фирма за местене: колко!?!??!? Явно всичките фирми се шегуват, хамал да си в Холандия. Промяна на адреса навсякъде: успех с това... Опаковане: очаквам нова адски интересна игра с Ноеми, аз слагам, тя вади... Толкова се унесох, че пропуснах почти най-важното - къде ще ходим? Сбогом Амстердам, здравей Главно Село ( Hoofddorp ).

Да ни е честита новата 2015 година! Да е здрава и успешна, изпълена с любов, красота и надежда! Сетих се и за тази песен , така че тематично ви поздравявам. Това е класически момент да погледнеш назад и напред. Какво ни донесе 2014? Какво очаквам от 2015? Ами първото, за което се сещам, сега мърка в кенгурото на гърдите ми. Преди 365 дни го нямахме конкретно като цел, по-скоро като мъглива идея за в светлото бъдеще, но ето че чудото се случи почти с изричането на желанието. Осъзнавам, че в това отношение сме по-благословени от други двойки, и съм много благодарна за това. Надявам се 2015 да бъде изпълнена с чудеса за тези, които ги чакат. Другото чудо беше свързано с проговарянето, прохождането и проявата като човече на първородната принцеса. Очаквайки братчето й, осъзнах, че ние като родители сме се справили доста добре: дали сме й стабилност и предсказуемост - децата обожават рутината и скуката, на което тя отговаря със стабилен режим: заспива към 7.30 - 8 и ни буди чак в 6. То...