Публикации

Показват се публикации от Юли, 2015

Хипотетична ситуация

Представете си следното: Имате две деца. Веднъж седмично имате тренировка, принципно когато децата са готови за сън, ако не са заспали или поне легнали. Това е нещо, което дава енергия и е момент само за вас. Денят протича без особености, едното дете не спи много, буди се в даден момент с писък и всеки път след това, като се опитам да го оставя да спи, се сърди сериозно. Като се гушнем/го оставим при нас да си играе, не се оплаква. След вечеря въпросното дете бива изкъпано – облечено – нахранено, положено в леглото, но то надава сериозен вик на протест. След около 15 минути наблюдение има две хипотези: или възпаление на ухото или зъби. Температура няма. Единственото, което мога да направя, е да му дам парацетамол, след това се чака той да подейства, за да може детето да заспи. В този момент второто дете щастливо тича по пижама, а часовникът неумолимо бърза да отмери началото на тренировката. С дрехите за спорт се качвате да видите какво се случва – видяното може да се об

Рокли

Изображение
След 8 + 9 месеца - кратка пауза - и преди това 10 + 9 месеца  отново имам достъп до 'бизнес' гардероба си и по-специално до роклите. Данаил премина на купешко мляко и си го цока до последната глътка с кеф. Шестте месеца кърмене, препоръчани от световната здравна организация, ги покрихме лесно - почти 6 месеца си бях вкъщи до него. Тръгвайки на работа, помпах 3 пъти дневно и така цял месец, докато всичко не тръгна на бързи обороти и просто не стигаше време, но и преди всичко сили. Заедно с мен Данаил в интерес на истината намали до две млека в яслата. След това липсата на сили си остана константна, затова намалих храненията през деня на 1 и съответно 0. Сутрин и вечер все още имаше от маминото мляко. Само че като почнеш да човъркаш в добре работеща машина, вероятността да я прецакаш е голяма. Така изведнъж се оказа, че вечерното хранене не е достатъчно - и това ме накара да взема в този момент много емоционалното решение да спра като цяло. Не, не успях да достигна до 10те

"Аки-стофа"

Изображение
Днес се разхождахме в Главното село, където бъка от живот: патици, гъски, лебеди, кучета, котки... Прекрасно, радост за очите, но те оставят следи, предимно в тревата, понякога и на алеите за разходка. По пътя към супермаркета ние си направихме слалом между различните изпражнения, които Ноеми правилно класифицира като "ба!" (местен израз за мръсно и гадно). Разходката ни все повече заприличваше на маневра в минирано поле, когато малката главица много точно описа опасността: "аки-стофа". От баба и дядо знае какво е катастрофа, останалото мисля, че се подразбира. Разходка из минирано поле

50/50

Вчера бях на рожден ден – една приятелка стана на 30 и беше организирала хай-ти (high tea) по женски. Присъстваха 3 бебета на до година и имаше поне 5-6 видимо бременни, в последствие се оказаха още няколко, все още невидими. Имаше и няколко като мен с по-„големи“ деца, които се наслаждаваха на следобед свобода. Това на популация от +/-20 дами.  И какво? Аз лично се впечатлих от концентрацията на „заболелите“, разбира се, че сега му е времето и разбира се, че е нормално, но не бях срещала толкова бременни/млади майки на квадратен метър. Същевременно обаче всичкото това щастие може да е много болезнено за жени/двойки, които искат деца, но не се получава - да кажем така, както са си го представяли. Май няма универсално разрешение как да се държиш или какво да (не) казваш, но е хубаво да си спомняме понякога, че всяка една бременност и бебенце са чудо – не наше постижение. Също така нямаме влияние върху разпределението на чудесата или кога те се случват. Освен по-скромни и с

Пумпал

Данаил е отново старият - смее се, всички петънца изчезнаха. Усъвършенствал е въртенето, мазно-мазно минава от гръб на корем и обратно и граби всичко около себе си. Толкова добър е станал, че се придвижва с въртене. Оставиш го на килимчето в ъгъла, обърнеш се за минута в средата на стаята и някой изведнъж те гъделичка по крака. Или го намираш засилен под масата (на другия край на хола) да си качва краката на долната напречна греда на стола...

Семейство на колело

Изображение
Такааа, днес Данаил трябваше да си го прибера преждевременно от яслата, защото имаше малко температура - утре ще видим дали не е шарка... Та прелитам с колелото до яслата, кенгуруто е вкъщи, защото напоследък Ноеми все иска да ходи, а и си е жега - затова Евалд беше закарал количката. Как да се прибера най-бързо и в края на деня всичките превозни средства да са паркирани при нас? Данаил на колелото отзад, другото като прибираме Ноеми. Столчето му е малко голямо, затова само го бутах колелото. По този случай успях да се насладя на неговия кеф от новото изживяване. Какво става? Това е яко... Честно, кефи ме! Ще се возим, нали? Ура!

Архивите говорят

Изображение
Ние четиримата, миналото лято в София. Невероятно как лети времето и колко бързо младшата възраст се променя. Година по-късно в леко променен състав, с нови занимания.  Каква ли снимка ще направим догодина? Лято 2014 Лято 2015