Мамини вълнения

Преди 4 години малко неочаквано се появи нашата принцеса - готвех я за подарък за 60тия рожден ден на дядо, а път тя да избърза цели 3 седмици и да ми провали гениалния план. Та роди си се тя , всичко точно, акушерките оправиха, изчистиха и към 5 часа сутринта казаха, че ще си ходят. Дива паника! Какво да правим вързопчето? То лежи между нас на спалнята, а ние не знаем да спим, да го гледаме... ами ако е гладно? Или пък вземе, че се изака?!?! Защо тези неща не идват с ясни инструкции? Явно сме заспали, защото по едно време ни събуди звънецът. Акушерката, която идва да помага с и да наглежда бебето, влезе с едно енергично 'добро утро'. Бяхме спасени! Бебето си беше живо и все още спеше. И така прекарахме следващите дни в един пашкул - вкъщи, навън беше сиво и мокро, сменейки памперси, захранвайки със спринцовка и малко пръстче. Четири години по-късно . Денят започва с ведро отброяване преди 6 часа колко време остава, докато може да стане. Пак съм се унесла, някъде след 7...

Около мен пак се появиха отново доволен брой бременни. И разговорите неминуему се завъртат около раждането . И различните опции, които имаш за този толкова специален момент. И съмнението какво да изберат. И неразбирането на семейство и приятели, особено ако идват от среди, където раждането се смята за медицинска интервенция. Аз имах щастието да имам право да избирам. И Ноеми, и Данаил са родени вкъщи и за мен това беше правилният избор. И днес искам от първо лице да споделя пет факта за тези специални преживявания. Домашното раждане не е приумица и безотговорна постъпка, а избор, който се подкрепя от тукашната здравна система . Акушерката, която следи бременността, е специално обучена да открива отклонения в протичането й - като цяло бременността тук не е заболяване, ами нормално за здравата жена състояние. При наличие на индикации за отклонения бременната се предава за наблюдение на гинеколог и тогава опцията за раждане у дома отпада. По време на самото раждане акушерката бив...