Мамини вълнения

Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед. Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност креватчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи. Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мън...

Ноеми е във вихъра си, казвайки не и няма (niet). Но това може да значи всичко, включително и че иска точно отказаното. Само по един параграф не е не и това е следобедната дрямка (чети момента за дишане на мама). Миналата неделя Ноеми отсече 'няма спи' (niet slapen в интерес на истината) и не спа. В понеделник в яслата са я излъгали и е дремнала малко, но във вторник вкъщи въпреки изключително изморителната сутрешна програма тя пак рече и отсече. Сряда в яслата отново отказ. Четвъртък вкъщи не. Но явно сънните й резерви са се изчепали, защото всяка следваща вечер беше все по-голямо мрънкане. Вчера се пропука, но не на желаното място. Сутринта излезнахме с колелото (за да не изкука мама), но по едно време стана подозрително тихо зад гърба ми. Последва леко подпиране в гърба ми и последните 15 минути съм й придържала главата зад гърба ми. Неуспешен опит да я прехвърля в леглото, последван от обяд и 'няма спи'. Към 5 часа, когато положението отново отново заплашваше д...

Тук е крилата фраза: "Аз съм на две и казам не". Този възраст е известна и като бебешки пуберитет или ужасните 2 години (the terrible twos). При нас всичко започна през лятото - година и четири месеца! - с кокетно не и завъртане в обратна на желаната посока. Достигна драматични висини и впечатляващи децибели след повишението в кака (година и седем месеца). Хвърлянето на земята и ревът, сякаш някой я коли, ме караха да преглътна притеснено и да се моля съседите да не известят социалните служби. Сега се движим на стабилно високо ниво, което се изразява в гоненица и убеждаване, за да се облечем, сменим памперс, измием ръце, изкъпем, измием зъби, легнем, излезнем навън и т.н. Ето няколко изпитани съвета и проверени практики: Според детската консултация е нормално. Децата изследват границите, своята воля и себе си като индивиди. Нужно е да се повтаря всеки път какво е разрешено и забранено, дори и те да не дават признаци, че чуват, съобщението се наслагва и в даден момент щ...