Мамини вълнения

Някога да обядваме/вечеряме навън беше особено зареждащо и облекчаващо. Но преди около 3 години настана промяна. Първите месеци разбира се, нямаше проблем да пиеш кафе навън, дори да ядеш. Докато сънят по цял ден стане по-скоро изключение вместо правило. За моя първи рожден ден като майка решихме да излезем на вечеря да отпразнуваме. Бебето на 4,5 месеца идва с нас, то така или иначе заспива към 7 часа вечерта. Да, ама не! Този ден Ноеми беше ходила да свиква на ясла, така че крайният брой разлики й дойде в повече. Поръчахме предястие и докато го чакахме, аз обиколих квартала с количката няколко пъти с надеждата да заспи. За основното ястие тя вече ми беше в скута, а за десерт дори и не помислихме – носехме се в лек тръс с нея на ръце, защото лягането в количката никак не се толерираше. Вкъщи като по чудо ревът секна и почти мигновено се дочу равномерно дишане. Година по-късно, по същата линия, ще вечеряме тримата заедно навън. Идеята хубава, ресторантът подходящ за малки деца...

Имаме повод за празник. Не, не е св. Валентин. Не е и Трифон Зарезан. Нашата бейбиситърка се върна от семестър в чужбина! Веднага беше поканена на аудиенция при младите членове на семейството. А мама и татко направиха инструктаж, помахаха и се изнизаха. Природата и тя празнува - разни сърчица се намират на неочаквани места. Какво удоволствие е да затвориш вратата след себе си и да няма кой да те дърпа за крака или да се въртиш като пумпал да видиш дали суитата ти още те следва. Да се метнеш на колелото и да потеглиш нанякъде. В нашия случай за бизнес обяд да планираме следващите 3 месеца, защото се задава голяма промяна, но за това друг път. Свършихме толкова работа колкото за последните 3 седмици между другото. След това отидохме да навестим китайките - за едночасов релаксиращ масаж. Аааах! Разбира се китайките масажирайки, си говорят, но след 10 минути почваш да ги игнорираш много успешно. Всичко прекрасно, но майката природа е помислила по въпроса - малките бебета не биват...

На всички, които се басираха, че вчера ми е писнало в 18 часа - губите. 19 часа - пак губите. 20 часа - пак губите. 21 часа - извадих късмет, че групата, дето свиреше, обяви почивка, за да си спазя обещанието и да се тръгна. Тъкмо на  време, преди колелото ми да се превърне в тиква. Шегата настрана, но вчера беше уникално - в смисъл за първи път така от поне 10 седмици. Облякох си чиста (!) рокля (!!) и си обух обувки на токчета (!!!). Закъснях за презентацията за началото на вечерта, но ме успокоиха, че нищо не съм изпуснала - дори тези, които били там от началото, нищо не разбирали. Храната беше прекрасна и не трябваше да я унищожа за 3 минути, защото иначе някой друг щеше да я изяде. Оказа се, че една колежка има 4 деца - близнаци в средата, като разликата между първото и последното е 3,5 (!!!!) години. Аз лично й казах "евала!". Потанцувах - суринамската банда разтегли  тази весела песничка до към 15 минути, като всички избухнаха първо, но по средата неща...