Ирония
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiqDcfij1iU-gV5fbUUXa3Yr9uVDwYPAPza4kw0nCjZCtD0INNwQis6u3t0A3XN8HL7g6D-M8Ft2x07XAqo8cTbfWawNgrpRRt_605SQkHoUZSlNTlsVpKy8UIzucvMyAcyUfxKiGfFYbo/s200/20151125_164756.jpg)
Тежки седмици в работата. Оцелявам. Ама умората и натоварването си казват думата. Тази седмица по този случай си оставам вкъщи - отказвам пътуване, децата обаче тъкмо са планирани за 4 дена ясла. Ще си почина и ще презаредя батериите... Това си мисля аз. В понеделник Ноеми се прибира от яслата и я боли ухото. Много гушкане, парацетамол, солен разтвор и една нощ на големия креват между мама и татко и чудо! Н а другия ден е като нова. Отдъхнах си... Ама избързах. Данаил от доста време си беше настинал, уж се беше оправил. Затова шах с пешката, когато изведнъж започна хленчи и замлъкваше само в прегръдката на мама. Да живее кенгуруто, че поне успях да приготвя вечеря. Този път познатото лечение не даде резултат, Данаил на практика само спа близо 20 часа, а посещението при личния лекар ни изстреля в болницата. Пневмония и ще останем няколко дена тук. Та това излезна от плановете ми да си почина. От друга страна, ако трябваше да се притеснявам и за работата си, съвсем го бях закъс