Мамини вълнения

Да имаш четири деца до 4,5 години не е лесно, дежурен си 24/7 и спокойните моменти, когато можеш да отдъхнеш са изключение. Факт! Затова вчера се бях уговорила с една многодетна приятелка да си говорим за ролята на майката в такава констелация и мястото й като човек (цитат от Дир.бг тази седмица: „Не е нужно да си луд да имаш 4 деца, но определено помага“). Аз си бях подготвила да се оплача подобаващо (не спя, нямам време за мен, не помагат...), както и да пофилософствам (коя съм аз сега, коя ще бъда след някой друг месец, какви възможности виждам да се развивам...). А тя - бам! - и ме разцентрова с един въпрос: Какво върви добре? Не можеш да се оплачеш, не върви да теоризираш, пита се съвсем конкретно какво днес се получи добре: станах и заведох с бебетата Ноеми на училище. Всички се нахранихме. Изпразних, прострях и пуснах нова пералня. Облякох се, бебетата, покатерихме се в колата и стигнахме до приятелката. И тя ми даде нова перспектива! И всичко това преди пладне - на това...

5 години прекарах в университета. Страхотно време, готини хора, купони, лекции, изпити, пей сърце. Академичната подготовка обаче като цяло е суха и абстрактна, с ниска практическа стойност. Само една теория обаче си заслужаваше петте години търкане на скамейките. Коя е тя и каква е практичната й стойност? Нарича се конструктивизъм и обозначава фактът, че аз и ти възприемаме едно и също нещо по различен начин. Като бяхме на гости, Данаил се буташе все при други хора - цялата пейка свободна, само една жена седи на края й, но той до нея и то на половин сантиметър. Аз се потя и си мисля, горката жена , а тя си мисли - така сподели - какъв любвеобилен сладур!  Каква й е практическата стойност? Ами не се шашкай много, всичко е относително. На мен ми помага да приемам нещата по-леко, да не се връзвам толкова и да обяснявам пространно - когато ми е важно да ме разберат - какво мисля и чувствам точно. Защото особено в областта на чувствата често се стига до недоразумения. Този интерпе...