Мамини вълнения

Две чертички... Урааааа.... леле! Общо взето такива мисли ми се завъртяха в главата, когато тестът за бременност се оказа позитивен. И веднага започна едно чудене: дали и третия път да се пробвам да родя вкъщи ? +/- 4 седмици по-късно отиваме за първи ехограф, да видим дали и какво. Първи сме тази сутрин: Ето, едно сърчице, как хубаво тупка... Чакайте, има и второ... Изненада! Не едно, а две сърчица-човечета С тези думи ми беше отнет изборът къде да раждам. Близнаците или многоплодовата бременност се третират по дефиниция като високорискови и акушерката те прехвърля в момента на констатирането й на гинеколозите в болницата. Какви прилики и разлики установих в сравнение с първите два пъти? При високорискова бременност се изхожда от факта, че нещата не са наред. Като питаш чичко Гугъл за бременност с близнаци, виждаш предимно, ако не само списъци с усложнения. На първия "преглед" просто ми изредиха завишените рискове: анемия, прекалена загуба на кръв, преждев...

Около мен пак се появиха отново доволен брой бременни. И разговорите неминуему се завъртат около раждането . И различните опции, които имаш за този толкова специален момент. И съмнението какво да изберат. И неразбирането на семейство и приятели, особено ако идват от среди, където раждането се смята за медицинска интервенция. Аз имах щастието да имам право да избирам. И Ноеми, и Данаил са родени вкъщи и за мен това беше правилният избор. И днес искам от първо лице да споделя пет факта за тези специални преживявания. Домашното раждане не е приумица и безотговорна постъпка, а избор, който се подкрепя от тукашната здравна система . Акушерката, която следи бременността, е специално обучена да открива отклонения в протичането й - като цяло бременността тук не е заболяване, ами нормално за здравата жена състояние. При наличие на индикации за отклонения бременната се предава за наблюдение на гинеколог и тогава опцията за раждане у дома отпада. По време на самото раждане акушерката бив...

Вчера бях на рожден ден – една приятелка стана на 30 и беше организирала хай-ти (high tea) по женски. Присъстваха 3 бебета на до година и имаше поне 5-6 видимо бременни, в последствие се оказаха още няколко, все още невидими. Имаше и няколко като мен с по-„големи“ деца, които се наслаждаваха на следобед свобода. Това на популация от +/-20 дами.  И какво? Аз лично се впечатлих от концентрацията на „заболелите“, разбира се, че сега му е времето и разбира се, че е нормално, но не бях срещала толкова бременни/млади майки на квадратен метър. Същевременно обаче всичкото това щастие може да е много болезнено за жени/двойки, които искат деца, но не се получава - да кажем така, както са си го представяли. Май няма универсално разрешение как да се държиш или какво да (не) казваш, но е хубаво да си спомняме понякога, че всяка една бременност и бебенце са чудо – не наше постижение. Също така нямаме влияние върху разпределението на чудесата или кога те се случват. Освен по-скромни...

Преди 2 години по това време тръгнахме на курс за бременни. 10 седмици един час теория с бъдещите татковци - курсът покриваше не само бременността и раждането, но и родителството: татковците бяха във възторг, но смеят ли да спорят - и след това ние се излежавахме - хм, искам да кажа упражнявахме... И днес се събрахме с другите майки и техните чада. Разликата между първото и последното е 5 седмици. Две момченца и четири момиченца, въпреки че дамите бяха една по-малко днес. Холандско семейство; холанци, но с корени в Индия; суринамка и някъде от Африка; германка и холандец от турско-персийски произход; мароканци и ние, българо-холанците. Данаил е първото дете от втората врътка, следващото бебе е на път. Събираме се общо взето на 6 месеца, първия път много спокойно, докато всички спяха, всеки следващ път все по-разсейвани от пълзящи, а сега и ходещи съкровища. Днес мъниците ядоха или пък не, дърпаха се за играчки, предизвикваха мама. А мама споделяше с другите мама пред...

Да ни е честита новата 2015 година! Да е здрава и успешна, изпълена с любов, красота и надежда! Сетих се и за тази песен , така че тематично ви поздравявам. Това е класически момент да погледнеш назад и напред. Какво ни донесе 2014? Какво очаквам от 2015? Ами първото, за което се сещам, сега мърка в кенгурото на гърдите ми. Преди 365 дни го нямахме конкретно като цел, по-скоро като мъглива идея за в светлото бъдеще, но ето че чудото се случи почти с изричането на желанието. Осъзнавам, че в това отношение сме по-благословени от други двойки, и съм много благодарна за това. Надявам се 2015 да бъде изпълнена с чудеса за тези, които ги чакат. Другото чудо беше свързано с проговарянето, прохождането и проявата като човече на първородната принцеса. Очаквайки братчето й, осъзнах, че ние като родители сме се справили доста добре: дали сме й стабилност и предсказуемост - децата обожават рутината и скуката, на което тя отговаря със стабилен режим: заспива към 7.30 - 8 и ни буди чак в 6. То...