Мамини вълнения

Традициите и ритуалите са като компас в нашето ежедневие. Те ни връщат в хубави моменти и ни дават ориентир в обърканото ежедневие. Неща, които се завръщат и не изскват подробно обяснение. Това не е моя мисъл, спокойно, цитирам свободно една статия на списанието Психология. По този случай се замислих за традициите, с които отраснах. Приготвянето на зимнина през септември. Тогава го ненавиждах, но сега си спомням с носталгия за него. Лятната ваканция на село - "заточени" седмици наред там, като мама и татко караха провизии на две седмици. Сандвичите с кашкавал, луканка и лютеница, когато ходихме на ски. За това не се бях замисляла, докато наскоро не зная по какъв случай помирисах тази комбинация - и се пренесох сред бялата прелест и хиляди други усещания оживяха. По-късно създадената от мен и много тачена традиция на екскурзионното - това правеше лятото.   Като се пренесох в големия свят открих, че ние българите имаме много традиции. Мартеници . Бъдни вечер с постните яд...

Великден Боядисвахме яйца - щетите бяха минимални. За допълнителна емоция Ноеми беше без памперс. Това е новата борба - тя не иска да й сменяме памперса, но същевременно не иска/не може още да ползва гърнето. Резултатът - бялото се строши по време на варенето. До православния Великден ги изядохме. Ноеми се радва на "яйца цупи", самичка. Ноеми на 2 годинки На рождения ден на Ноеми валеше, точно както когато се роди. Разходихме се под дъжда и нейните къдрици превъртяха. Черпихме се с пюре от манго с гръцко - мазно - кисело мляко. Така и Данаил можа да се почерпи - без киселото мляко. Идеята за духане на свещички не беше много разбрана, виж концептът подарък... Забележете гладния поглед... ...беше нещо познато и желано, под кодово име "кутийка" (doosje).  С надеждата да не се провиква посред нощ, й подарихме бебешки часовник - има две картинки с едно играещо и едно спящо зайче, като в зависимост от часа едното или другото е осветен...

Ходихме на зъболекар с Ноеми - "доктор зъбки" както тя му вика (и както я научих очевидно). Прегледът се състоеше в преброяване на зъбите с полустиснати устни, но затова пък беше възнаграден с подарък. След 6 месецо пак - тук от двегодишна възраст започва профилактичните прегледи и даже май са задължителни. (Тукашният) Великден мина. Боядисвахме яйца с Ноеми, което беше по-нестрашно отколкото очаквах. Хареса й да се чукаме с тях, дори се бореше самичка с два броя. Данаил и Ноеми започнаха да образуват съюз, Ноеми му вика и му се хили, а той я гледа в захлас и се усмихва или дори се смее с глас. Какви ще ги забъркват след някоя друга година, не ми се мисли. Данаил юнашки продължава да недолюбва да пие от шише, въпреки че го преборвам да изгълта 50 мл. Онзи ден бяхме да се запознаем с новата ясла. Ноеми си игра в групата си все едно не е нищо ново/различно. Данаил очарова другарката със сините си очи - отлично, че те ще трябва да се борят с ината му. Ноеми ...