Традиции

Традициите и ритуалите са като компас в нашето ежедневие. Те ни връщат в хубави моменти и ни дават ориентир в обърканото ежедневие. Неща, които се завръщат и не изскват подробно обяснение.

Това не е моя мисъл, спокойно, цитирам свободно една статия на списанието Психология.

По този случай се замислих за традициите, с които отраснах. Приготвянето на зимнина през септември. Тогава го ненавиждах, но сега си спомням с носталгия за него. Лятната ваканция на село - "заточени" седмици наред там, като мама и татко караха провизии на две седмици. Сандвичите с кашкавал, луканка и лютеница, когато ходихме на ски. За това не се бях замисляла, докато наскоро не зная по какъв случай помирисах тази комбинация - и се пренесох сред бялата прелест и хиляди други усещания оживяха. По-късно създадената от мен и много тачена традиция на екскурзионното - това правеше лятото.  

Като се пренесох в големия свят открих, че ние българите имаме много традиции. Мартеници. Бъдни вечер с постните яденета и питката. Искането на прошка. Баницата с късмети за Нова Година. Риба за Никулден. Шарени яйца и козунаци за Великден.

Нашите - българските или ако някой се чувства обиден, поне нашите вкъщи, защото всяко семейство си има свои вариант - традиции са почти неизменно свързани с трапезата. Сега откривам, че това ги прави достъпни за деца от много рано. Ноеми вече "бодисва ица" и меси "кознак" за "Вликден". Май не помни чукането с яйца, но и това ще дойде - може би дори утре.



Създаваме традиции

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец