Боледуване по детски

Всичко започва с една парещо топла прегръдка по времето на нощното пишкане. На сутринта след няколкоминутна неистова борба, за да премерим температурата, резултатът е 38,8 - понеделник е, но няма нужда да пробваме яслата - ще ни се обадят до час два да дойдем да си я приберем, въпреки че за момента си изглеждаше жизнена и енергична.

Понеже е понеделник, някой трябва да си остане вкъщи. Дали защото съм майката или защото работодатялят ми е по-гъвкав, това съм аз. Работя си от вкъщи, но този път си има и колежка. Заедно се включваме в Скайп конферинция и дори успявам да си направя презентацията - с леки прекъсвания да обяснявам кои са тези хора, които се чуват да говорят...

Домашен офис за деня - готови за конферентен скайп

...обаче колежката заспа...

 Свърших си работата за деня. Въпреки или може би точно заради маймунчето, закачено в скута ми. То през час питаше за Дани в яслата дали е ял/спал/играл и дали ще ходим да го вземем - и за двамата трябва да е било странно да са разделени цял ден.

В края на деня въпреки температурата трябваше да отпразнуваме събирането им с малка врътка с колелата.

Сдобихме се с термометър за ушите, като инструкциите ги четох разбира се в 1 през нощта. Не знам колко е точен, но пък беше много стабилен - резултатите назависимо от момента на замерване бяха с отклонение 0.1 градуса и потвърждаваха тезата, че температурата е висока. Другото откритие беше парацетамолът за дъвкане. Защото борбата за поставяне на свещички е още по-жестока и от тази за мерене на температура.

Висшият пилотаж беше на следващия ден с две деца - голямото и "разумното" иска само да се гушка, а малкото диваче само ме тегли за пръста да го водя да ходи. Но с няколко ловки движения следобед се разпределихме по леглата вкъщи и дори и аз успях да подремна. А най-хубавото беше като Ноеми се събуди с думите: "Ноеми добре. Не болничка. Няма темпетура". И макар че мина време, докато всичките тези елементи се материализираха, от първия момент промяната беше очевидна.