Мамини вълнения

Кое е най-тежкото с малко бебе и съответно на втора степен с близнаци? Неспането... Съгласна, ама сега имам предвид друго - уседналостта или по-скоро много ограниченият периметър на движение. Да облечеш две бебета, да ги натовариш със столчета в колата, да разглобиш и натовариш двойната количка отзад... забрави! За мене има две възможности: или с количката пеша/с градски транспорт или с колата и само столчета (за съжаление нашата количка няма система да закрепиш столчетата отгоре), като двете възможности имам явни недостатъци като обсег. Добави и две други деца и картинката става още по-шарена (и съответно си още по-ограничен). Когато сме цялото семейство, открихме нов начин на придвижване, който дава (относително) неограничена свобода: бебетата в кенгуру, другите чада на собствен ход, най-необходимото в раница на гърба и бягай! Тази опция се комбинира отлично и с кола, и с градски транспорт. Разходка в парка... ... и дори посещение на питейно заведение Така използва...

Втори ден ставаме, когато небето е още пълно със звезди (и ще си легнем малко след залез слънце). Това ясно, закуска и после какво? След като вчера изучихме селцето до нас, днес решихме да отидем до едно друго - Алама де Гранада. 30 минути с колата по един път, силно напомнящ по-затънтени кътчета в България (с дупки, тип кратери), по наклони от 40 градуса и подобаващи завои. Придвижваме се по описание - много яко. Я, ето я бензиностанцията, която спомена човекът, тук завиваме пред хотела, както той каза. Стигнахме селцето, намерихме центъра, бърза справка в туристическата информация къде да се разхождаме. Все надолу, ама хайде първо да пием кафе, а чадата да хапнат плод. Тук ако не си носиш, по кафетата ще трябва да ги гостиш с много захарни неща. Хапването винаги е на почит при нас. Тръгваме в указаната посока, но едносмляната улична настилка е предизвикателство за количката, а Данаил става на друсан кебап. Една баба ни упътва към нещо много по-интересно от паметниците - седмичния ...

Днес се разхождахме в Главното село, където бъка от живот: патици, гъски, лебеди, кучета, котки... Прекрасно, радост за очите, но те оставят следи, предимно в тревата, понякога и на алеите за разходка. По пътя към супермаркета ние си направихме слалом между различните изпражнения, които Ноеми правилно класифицира като "ба!" (местен израз за мръсно и гадно). Разходката ни все повече заприличваше на маневра в минирано поле, когато малката главица много точно описа опасността: "аки-стофа". От баба и дядо знае какво е катастрофа, останалото мисля, че се подразбира. Разходка из минирано поле

Необходими материали: Магазин, например супермаркет или друг, където се разхождаш и имаш достъп до продуктите Дете (почти) на 21 месеца, в полусънно състояние За екстремисти: друго бебе в кенгуру, което допълнително ограничава движенията Начин на приготвяне: Влизате с детето в супермаркета, където откривате, че то заспива в количката. В опит да спасите своето следобедно спокойствие (10 мин спане на път = без следобедна дрямка), със сръчно движение вадите детето от количката. Непосредствен резултат: то е будно и готово за подвизи. Подавате ръка и тръгвате по редовната си обиколка между продуктите. Надявате се на най-доброто. Ние намерихме хляб, взехме само един, поразходихме се лежерно, платихме си и излязохме. Без рев и драма.  Към момента се очаква потвърждение дали операцията е била успешна и дали съответно ще се спи следобед. Чувам приспивни приказки, самостоятелно разказвани...