Мамини вълнения

Помните ли къщичката ? Тя вече е доста оцветена, облепена, продупчена - това бяха почти часове, в които Ноеми се забавляваше с нея. Идеята ми не се получи съвсем, защото както виждате от снимката, тя ни включваше в играта си - столчето до къщичката и да помагаме. Крайният резултат: от доста време само Данаил от време се мушка вътре или пък -новата мода- се изправя и придържа на нея. Открихме обаче друга домашна забава - собственоръчно направения пластелин. Изпробвах две рецепти, първата беше с варене и бях ентусиазирана, но втората се оказа по-бърза и лесна. Смесват се 1 чаша готварска сол,  1 чаша вода,  по две лъжици олио и царевично нишесте и се омесва с по рецепта 3, ама при мене 2 чаши брашно, които бяха достатъчно за добра консистенция. Съхранява се в торбичка - играем си вече почти седмица и е забава и за двамата.  Първоначално само Ноеми, но сега  и  Данаил  вече е включва в забавата мачкане и рязане. 

Днес в Холандско е ден за подаръци , Синтер Клаас . Добрият старец ни посети и нас и остави количка и кухненски принадлежности. Много стереотипно. Но децата са още необременени и мигновено си ги размениха. Другият път старецът да бъде малко по-оригинален и неконвенционален. 

За рождения си ден Данаил получи голямо столче за кола, което пристигна в огромен кашон. Столчето е инсталирано, ама какво да правим с кашона? Да го набутам в контейнера за хартия ще е голяма борба, тъкмо запретвах ръкави, когато ми хрумна идея: ще направим къщичка! Изрязахме прозорци и воала - новите обитатели се нанесоха. Даже ще й дам на Ноеми да я нарисува - още поне 20 минути занимание надявам се. А когато къщичката се разпадне, първоначалното предизвикателство как я набутам в контейнера, няма да е на дневен ред вече. Поука: с децата подаръците са често повече и различни от това, което си мислим. Вкъщи Има и прозорец  Вече две големи столчета в колата

Някога имахме подредена къща. Сравнително. Сега прилича на бойно поле. След избухване на мощна бомба. Не си мислете, че не подреждаме. Но всички иначе неодушевени предмети водят собствен живот. Прибереш ги, разчистиш, но повелителката им в рамките на 15 минути ги преброява и престроява. Пъзели и книги в банята. Лего в кухнята. Кошници, куфарчета, торбички с неочавано съдържание. Прани кърпички за лице се изсипват всичките на веднъж на пода. Легени, пълни с кубчета. Паница с лъжица под възглавницата ти. Гумени ботуши... кукли... музикални играчки в краката ти, когато не гледаш. Да не споменаваме кремове, лосиони и всякаква друга козметика. Хол в нормално състояние Една голяма усмивка. Защото всички тези неща те подканят малкото човече да открива света всеки ден отново. Тесте карти и найлонова торбичка = часове забава. Вади, слага. Привира, вади. Носи. И пак. Като ми дойдете на гости,  не се чудете много. Престанах да се извинявам, че е хаос. Такъв е животът. Но си г...