Мамини вълнения

Големият ден отмина - бях на работа. Нова организация , която все още трябва да се дефинира. Но пък (много) стари колеги, които помагат да се (пре)ориентирам. Сутринта започна добре, защото бях подготвила повечето неща. Например бях написала бележка за учителките в яслата да дадат сутринта плод, а следобед зеленчуковото пюре, което бях приготвила в съответните кутиики в хладилника. Бележката стигна до яслата, пюрето остана в хладилника. Бях изчислила точно колко рано трябва да стана и бях олекотила максимално сутришната си програма. Така че за 10 минути бях облечена, обаче пък сърце не ми даде да събудя мъниците, още нямаше 7 часа! В крайна сметка се класирахме навреме за децата, излязохме цялото семейство в 7.55. За втория и всеки следващ ден това обаче е близо 30 минути закъснение. Качих се на колелото и усещането за свобода и "аз съм Елена" беше невероятно. Една картина ще нося цял живот в сърцето си - това, което видях, обръщайки се назад на колелото. Небето беше мн...

Да имаш четири деца до 4,5 години не е лесно, дежурен си 24/7 и спокойните моменти, когато можеш да отдъхнеш са изключение. Факт! Затова вчера се бях уговорила с една многодетна приятелка да си говорим за ролята на майката в такава констелация и мястото й като човек (цитат от Дир.бг тази седмица: „Не е нужно да си луд да имаш 4 деца, но определено помага“). Аз си бях подготвила да се оплача подобаващо (не спя, нямам време за мен, не помагат...), както и да пофилософствам (коя съм аз сега, коя ще бъда след някой друг месец, какви възможности виждам да се развивам...). А тя - бам! - и ме разцентрова с един въпрос: Какво върви добре? Не можеш да се оплачеш, не върви да теоризираш, пита се съвсем конкретно какво днес се получи добре: станах и заведох с бебетата Ноеми на училище. Всички се нахранихме. Изпразних, прострях и пуснах нова пералня. Облякох се, бебетата, покатерихме се в колата и стигнахме до приятелката. И тя ми даде нова перспектива! И всичко това преди пладне - на това...

Фейсбук от време на време успява да те изненада приятно - например със спомените. Ето така вчера се появи една снимка от преди 7 години - някъде на връхче в Рила, над света, носеща се на крилата на свободата. Знаех ли какво предстоеше? Месец по-късно си казахме ДА с Евалд... и още много професионални, а и лични върхове покорих(ме) от тогава. Тъй като пародиите на снимките са популярни в днешно време, реших, че трябва да я дублирам снимката. Къде съм 7 години по-късно? В кухнята вкъщи (буржоазно), две чада ми се мотаят в краката (и си мислят с учудване "къде тръгна да се катери тази нашата майка?!!"), а още две чада чакат да се появят скоро на този свят. Първата ми мисъл беше, леле, колко са зле нещата. Като се замисля обаче, съм благодарна за това къде съм сега и ми е интересно какво ни очаква следващите години. Каква снимка ше направим на 20 август 2024 (нали животът вървял в цикли от 7 години)? Като тази от 2010 само че с още няколко човечета на нея? Ще се постарая ...

2016 дойде, да ни е честита! Здрава, успешна, щастлива, да донесе това, за което 2015 се ослушваше на всички! Стандартно по това време изпращаме, посрещаме, правим планове, мечтаем. Така чета разните умни бизнес сайтове и навсякъде те съветват да си направиш списъци : какво искаш през новата година, какво ще оставиш в старата - за да направиш място. Не знам как е при вас, но на мен разчистването ми дава енергия. На 30ти си изринах служебния имейл - от над 2000 съобщения останаха накрая 20. Изтрих и стари архивни папки, които не бях поглеждала от години (така е като си много време на едно място - събираш история). За новата година съм си блокирала всяка седмица време, за да разчиствам пак. Искам да градя историята, а не да я пазя! Вкъщи също се развъртях. Събрирам всички снимки на едно място и ще поръчам. Ако трябва да съм честна нямаме една с бебе Данаил - просто всичко отлетя много бързо (за мое оправдание, ако въобше съществува такова нещо в случая, албумът на Ноеми е все още в...

Бях в командировка с една нощувка - уж не ми се ходеше, ама много ми хареса. Възрастен разговор, непрекъснати занимания, спокойно хранене, възможност за момент медитация (зяпане през прозореца)... Вечерта даже се отдадох на културна програма - кино, направо живот! Прибирам се вкъщи, всичко на вили и могили (но няма жертви), рев, тичай да полагаш деца, то не останало ядене за мене, после от къде да ги почна вилите и могилите? Днес с помощта на 3 перални, чистачката, много планиране и железни нерви успях да ги преборя, обаче сериозно ме блазнеше мисълта да ходя да работя повече. Май за два дена съм отвикнала на рев и капризи... Само че няма да оцелея, ако след всяка работна седмица се втурвам на такъв юруш.

В яслата правят с децата подарък за рождения ден на мама и татко. Онзи ден като ги взимах, имаше две пакетчета в кошницата на Ноеми. Аз реших, че са за нея и й ги дадох (подкуп да тръгваме). Тя чак като ги отвори, осъзнах грешката си. Така ми беше напомнено, че скоро ще съм още една година по-мъдра. Ако въобще е възможно. Това си върви неусетно, но забелязвам, че още някак не съм осъзнала 'порастването' си. Редовно се шокирам, като видя рождената дата на някоя колежка, родена в десетилетието след мен - уж още дете, а гледам пълноценен човек... това означава, че аз съм част от безцветната маса на 'хората без възраст'. За мен това са тези между 30 и 40 и няколко, за които поне на мене ми е трудно да позная на колко точно са. Които са се хванали на хорото и играят за кариера - деца - семейство. Какво стана с тези, които се определяха от приключенията, пътуванията, хобитата си? И тях ги има, но на мен са ми странни, по разбирам тези на хорото... пък и кой е казал, че д...

Преди малко повече от 5 месеца започнах този блог на шега, за интелектуална закачка и развлечение между храненията. Днес с близо 1200 посещения, вашите отзиви и окуражения, за мен това си е проект, който искам и ще продължа. Честотата на публикациите най-вероятно ще намалее, темата леко ще се промени - фокусът върху децата и стратегиите за справяне с техните предизвикателства ще се отмести по-скоро към търсенето на баланс между професионални задължения, семейни отговорности и опитите за отвоюване на личностно пространство и време. Но това е още по-наболяла и интересна тема, така че - стига да намеря някакъв баланс :) - ще е по-ценно за тези, които ме четат. По този случай си сменям профила.  От професионалистка се повиших в майка на две прекрасни дечица. За момента - отпуската по майчинство - съм им се посветила изцяло и ще изследвам този нов свят тук с вас. прави място на  Майка на две деца; професионалистка, която търси предизвикателства и желае да изследва нови тери...

Преди повече от 6 месеца се впуснах в ново приключение, кодово име (тогава все още неизвестно): Данаил (+ Ноеми!). Днес започва следващото: професионални предизвикателства + Данаил + Ноеми. Какво научих последните месеци и какво ще вложа съответно в работата си? Поставяне на приоритети - майсторско планиране - импровизация - пазарене и преговори на най-високо ниво - делегиране... и всичко това между смяната на памперси, кърменията и реденето на пъзели. В сградата със знамената - втората вляво - ми е офиса. Смели крачки натам.  Ще е непривично да прилагам тези умения в новата среда. Вчера беше паника: къде ми е работната чанта и какво трябва да сложа в нея? Какво да си облека? Освен това мислите ми ще са наобратно - по-малко какво правят децата и повече какво се случва по света и съответно какво трябва да направя в това отношение. Но определено се радвам, че ще мога да водя необезпокоявана разговори за възрастни, да си изпия кафето на спокойствие,  да мог...

Почна се! Първия кашон го напълних, остават ни около 104. Поне по списък. Доставиха ги в събота. Едната стая сега е блокирана от тях, къде ще ги - ще се - денем, като се напълнят, не ми е ясно. Но пак ще разберем. Остава вълнуващият въпрос колко неща сме събрали през изминалите 6 години (откакто се преместихме на сегашното място, бел. ред.) и колко от тях ще ни трябват за следващите 6. Днес попаднах на вълнуващо видео на японско гуру за подреждане (виж тук , предупреждавам 42 минути смесица от японски и английски, затова малко пародия, ама гуру...). Как да решиш, според нея, дали да запазиш нещо: има ли "spark" или ти източва енергията, като ги държиш? Иронията настрана, но как действително да отбереш нужното от ненужното? Аз съм привърженичка на разчистването. Записки от следването? Не съм ги поглеждала откакто завърших (а и мисля, че са малко остарели), затова заминаха. Което не си ползвал 6 месеца или дори години, не ти трябва. Ако се изненадаш какво намираш вкъ...

Препичам се като гущер на слънцето - пролет е, топло е! Оцеляхме! Това ми мина онзи ден през главата, препичайки се на слънце за първи път. Зимата си отива, с нея и частичната летаргия, която ме беше обзела. Данаил прескочи най-бебешкия период, вече си е малко момченце. Този път съм подготвена, при Ноеми тъкмо бях решила, че съм й хванала цаката, когато тя започна да спи по-малко през деня, да се върти и да общува повече. Тогава беше шок, сега е празник. Освен горе споменатите дейности, младежът се смили над мен и вечер ги няма епичните насмуквания с мляко от 7 до 12. Към 9 часа е готов и си спи до към 3. Чувствам се ВИП в клуба И аз съм човек : освен някоя минута за мен си, си лягам и по по-нормално време. Всичко това празнувам с фрозън класик със соя и ванилия. В моя любим Оост в Амстердам. Започвам да се сбогувам с хора, неща и места тук, поне в главата си - скоро ще бъдем в Хофдорп. А там няма такова ледено капучино. Осъзнавате ли колко специален е този момент?

...по майчинство! Това е оксиморон, защото: 1) отпуска означава почивка 2) майчинство означава яко работа, 24/7, само че без (парично) възнаграждение. Но идеята за отпуската по майчинство като почивка е широка разпространена, особено сред мъжката част на човечеството. Един колега се смееше, като излизах по майчинство с Ноеми (заради големия брой бременни в работата), позовавайки се на лозунга на КитКат: "Have a baby, have a break!". Но поводът днес е друг: официално ми изтича отпуската по майчинство, днес щеше да ми е първият работен ден, ако не бях взела допълнително. Общо 16 седмици, 4 до 6 преди термина и поне 10 след раждането. Толкова те се полага, за да си починеш и подготвиш,  както  и  да се възстановиш, да  опознаеш отрочето  и да свикнеш с новото си аз. Но цялата система се върти около този факт, например: - яслите приемат деца от 10 седмична възраст - до 9 месечна възраст майката има право на 1/4 от работното си време, за да кърми бебето ил...

Времето лети! Данаил е на 8 седмици, а с него и ние сме "двойни" родители на 8 седмици. Днес ходихме на консултация. Малкият лакомник е качил 1 кг за 4 седмици и тежи гордите 5355 г. Също се е източил - 58,4см. Сестрата го премери 2 пъти, защото било много. Но факт! Нашето българо-холандско чудо прескочи холандското (!) средностатистическо бебе и на тегло, и на дължина. Горкичкият беше ваксиниран и за първи път - да видим какво ще ни донесат следващите 24 часа. Точно в момента някъде трябва ваксината да се усвоява от неговата система (по данни на мед. сестрата), а той след голямо недоволство си похърква. В опит да го успокоя, инсталирах въртележката и е голям хит (въпреки че не му помогна да заспи). По време на днешния преглед задават и много въпроси как са нещата вкъщи, как са отношенията ни с таткото, какви стресови фактори имаме и колко помощ получаваме с децата. С всичкото това питане осъзнах, че се справяме доста добре с Данаил и сякаш Ноеми и тя е ок в новата с...

Идеята ми е да не се чувствам сам самичка на целия свят в моментите, когато кърмя. Затова гледам - поне през деня и то когато - да се занимавам с нещо, докато малкият човек се храни... Телевизия, книга, интернет. С малката принцеса редовно си  общувах към 3 часа сутринта с една колежка, чиято дъщеричка е родена месец преди моята. Този път директната обратна връзка я няма и не я търся, нощно време гледам да не се разсънвам (не е трудно). Но понякога нощното бдение се проточва и тогава посягам към занимавка. И ми прави впечатление, че в тези странни часове, когато нормалните хора спят, моите защитни сили са много отслабени. Тогава банални неща, които иначе не виждам, изведнъж предизвикват голямо вълнение и смут. Гледам хора пътуват, градят кариера и купонясват - по данни на социалните мрежи или дори на новинарски сайтове. И за момент забравям, че не можеш да имаш всичко: можеш да избираш какво искаш и в какъв ред го искаш. И аз избрах. Сега пътувания, купони, кариера са мираж, това ...

Да ни е честита новата 2015 година! Да е здрава и успешна, изпълена с любов, красота и надежда! Сетих се и за тази песен , така че тематично ви поздравявам. Това е класически момент да погледнеш назад и напред. Какво ни донесе 2014? Какво очаквам от 2015? Ами първото, за което се сещам, сега мърка в кенгурото на гърдите ми. Преди 365 дни го нямахме конкретно като цел, по-скоро като мъглива идея за в светлото бъдеще, но ето че чудото се случи почти с изричането на желанието. Осъзнавам, че в това отношение сме по-благословени от други двойки, и съм много благодарна за това. Надявам се 2015 да бъде изпълнена с чудеса за тези, които ги чакат. Другото чудо беше свързано с проговарянето, прохождането и проявата като човече на първородната принцеса. Очаквайки братчето й, осъзнах, че ние като родители сме се справили доста добре: дали сме й стабилност и предсказуемост - децата обожават рутината и скуката, на което тя отговаря със стабилен режим: заспива към 7.30 - 8 и ни буди чак в 6. То...