Първи работен ден

Големият ден отмина - бях на работа. Нова организация, която все още трябва да се дефинира. Но пък (много) стари колеги, които помагат да се (пре)ориентирам.

Сутринта започна добре, защото бях подготвила повечето неща. Например бях написала бележка за учителките в яслата да дадат сутринта плод, а следобед зеленчуковото пюре, което бях приготвила в съответните кутиики в хладилника. Бележката стигна до яслата, пюрето остана в хладилника.

Бях изчислила точно колко рано трябва да стана и бях олекотила максимално сутришната си програма. Така че за 10 минути бях облечена, обаче пък сърце не ми даде да събудя мъниците, още нямаше 7 часа! В крайна сметка се класирахме навреме за децата, излязохме цялото семейство в 7.55. За втория и всеки следващ ден това обаче е близо 30 минути закъснение.

Качих се на колелото и усещането за свобода и "аз съм Елена" беше невероятно. Една картина ше нося цял живот в сърцето си - това, което видях, обръщайки се назад на колелото. Небето беше много цветно, синьо, оранжево, малко лилало... Евалд буташе с едната ръка колелото си, с другата огромната светлозелена количка. Зад него хванати за ръка вървяха Ноеми с нейното яке на цветенца и Данаил с плюшени жълт банан и розова ягода в другата ръка.

В 6 часа си бях събрала всичките деца и се прибрахме за вечеря. За първи път от доста време бях в състояние да погледна от страни на ситуацията, а не директно да реагирам. Ноеми и Данаил си играят в хола, а е време за вечеря. Вместо да влетя за десети път и да се развикам да си мият ръцете, просто седнах на масата, без да кажа нищо, и те дойдоха за 3 минути, сами си измиха ръцете и даже питаха може ли да ядат сега!

Както обикновено в 8 часа всички лампи бяха загасени и беше тихо. Тогава обаче дойде объркването. Какво да правя? Прострях прането, загледах се в някакви документи, обаче изведнъж стана много късно. Легнах си объркана, каква ше съм утре, какво да правя с бебетата, защото днес беше денят само с тях вкъщи... Сутринта объркването продължи - кой ще води големите деца на ясла/училище? В последния момент избухва голяма паника какво да дадем на Ноеми за 10 часа - трябва да се тръгва, а ние не сме приготвили нищо. Да живеят кутийките със стафиди. Оказва се, че Данаил има джудо, обаче за него се сещаме чак след като е доставен в яслата и съответно кимоното му е вкъщи.

Заключение: първият работен ден беше голямо събитие и като такова премина отлично. В перспектива обаче трябва премахнем голямото вълнение и уникалността на изживяването и да изгладим рутината. Тук всички ми пожелаваха успех за вчера. Вчера не ме притесняваше толкова, колкото понеделникът след 4 или 8 седмици. Тогава няма да е нищо ново и вълнуващо, а тежко ежедневие с всичките предизвикателства и висши пилотажи, за да всеки да е навреме, където трябва с необходимата екипировка. Началото беше добро, следващите стъпки и подобрения са ясни. Стискайте палци да се справим без много спънки, падания и синки :) 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец