3...
2... 1... и се местим. Последните дни бяха нещо средно между черна комедия, трагедия и почти романтичен филм с леки feel-good елементи. Малкото боядисване се оказа възможно след основно сваляне на тапети и малко замазване. До тук сме 3 дена назад по план. Майсторът, който ни беше резервирал пълни 3 дни (отначало ясно, че са недостатъчно, за всичко, но достатъчно за най-спешните неща), ни отсвири мощно - някаква друга работа се заточила и ще му режат главата, ако не я свърши. Затова по собствено усмотрение ги трансферира в 3 пъти по 3 часа преди или след другата работа, но в крайна сметка едностранно отказа първия сеанс. По този показател сме с 3 дена закъснение, без майстор и 3 дена до местене. Успокояваща, обнадеждаваща музика. В момент на отчаяние пращам масова покана дали някой би имал час-два да побоядиса уикенда. 3 заявки. В следващ момент на отчаяние пращам съобщение на другия майстор, който първоначално щеше да работи, но го отказахме заради другия (не питайте защо!)...