Мамини вълнения

Днес в Холандско е ден за подаръци , Синтер Клаас . Добрият старец ни посети и нас и остави количка и кухненски принадлежности. Много стереотипно. Но децата са още необременени и мигновено си ги размениха. Другият път старецът да бъде малко по-оригинален и неконвенционален. 

За рождения си ден Данаил получи голямо столче за кола, което пристигна в огромен кашон. Столчето е инсталирано, ама какво да правим с кашона? Да го набутам в контейнера за хартия ще е голяма борба, тъкмо запретвах ръкави, когато ми хрумна идея: ще направим къщичка! Изрязахме прозорци и воала - новите обитатели се нанесоха. Даже ще й дам на Ноеми да я нарисува - още поне 20 минути занимание надявам се. А когато къщичката се разпадне, първоначалното предизвикателство как я набутам в контейнера, няма да е на дневен ред вече. Поука: с децата подаръците са често повече и различни от това, което си мислим. Вкъщи Има и прозорец  Вече две големи столчета в колата

На мен поне ми радват очите Рисуване, лепене, мазане, бъркане печене - все неща, които не се асоциират директно с майчинството. Но то е невероятен стимулант на творческото мислене и креативността.  Днес се забавлявах, асемблирайки прощалните подаръчета за в яслата. То идват много поводи за празнуване, та аз почнах да се бъркам. На 13 април ще черпим за рождения ден на Ноеми, а 10 дена по-късно ще връчим пакетчетата на другарчетата за изпроводяк. Днес организирах и подаръци за другарките, една задача по-малко в списъка. Малкият ми помощник

Бебешките дрешки са невероятно сладурски. Отлично си спомням първите пъти, когато около мене се родиха деца, и аз съответно прекарвах почти часове, избирайки най-прекрасните неща. Спомням си също как изпрах всичките неща, които бях купила за Ноеми, и как ги простирах - невярваща колко са миниатюрни (а те в послествие се оказаха огромни за нея...). 2 години по-късно дрехите са нещо тривиално: кои са чисти? Все още стават ли? Открих, че не съм майка, която гласи дъщеричката си като кукла. Самата аз съм прекалено практична, а и за мене е по-важно, тя да се чувства добре и да може да открива света ( ~ да се омазва като за световно). Другата теза, че момчешките дрехи са скучни, защото дрехите на 3 месеца, на 3, 13 и 30 години са същите, не съм я тествала. Износваме дрешките на каката - много прозорливо първите размери са в неутрални цветове - а необходимите допълнения се купуват поради обстоятелствата по чисто функционални критерии и с минимални логистични усилия.  Резултатът - или ...