Мамини вълнения

Кое е най-тежкото с малко бебе и съответно на втора степен с близнаци? Неспането... Съгласна, ама сега имам предвид друго - уседналостта или по-скоро много ограниченият периметър на движение. Да облечеш две бебета, да ги натовариш със столчета в колата, да разглобиш и натовариш двойната количка отзад... забрави! За мене има две възможности: или с количката пеша/с градски транспорт или с колата и само столчета (за съжаление нашата количка няма система да закрепиш столчетата отгоре), като двете възможности имам явни недостатъци като обсег. Добави и две други деца и картинката става още по-шарена (и съответно си още по-ограничен). Когато сме цялото семейство, открихме нов начин на придвижване, който дава (относително) неограничена свобода: бебетата в кенгуру, другите чада на собствен ход, най-необходимото в раница на гърба и бягай! Тази опция се комбинира отлично и с кола, и с градски транспорт. Разходка в парка... ... и дори посещение на питейно заведение Така използва

Две чертички... Урааааа.... леле! Общо взето такива мисли ми се завъртяха в главата, когато тестът за бременност се оказа позитивен. И веднага започна едно чудене: дали и третия път да се пробвам да родя вкъщи ? +/- 4 седмици по-късно отиваме за първи ехограф, да видим дали и какво. Първи сме тази сутрин: Ето, едно сърчице, как хубаво тупка... Чакайте, има и второ... Изненада! Не едно, а две сърчица-човечета С тези думи ми беше отнет изборът къде да раждам. Близнаците или многоплодовата бременност се третират по дефиниция като високорискови и акушерката те прехвърля в момента на констатирането й на гинеколозите в болницата. Какви прилики и разлики установих в сравнение с първите два пъти? При високорискова бременност се изхожда от факта, че нещата не са наред. Като питаш чичко Гугъл за бременност с близнаци, виждаш предимно, ако не само списъци с усложнения. На първия "преглед" просто ми изредиха завишените рискове: анемия, прекалена загуба на кръв, преждев

Отминалата събота и неделя гостуваше лунапарк в нашето градче. За първи път от много години посетих такова чудо - и се почувствах като дете заедно с Ноеми и Данаил. Различни атракции, шаренийка и пластмаса, здрава конкуренция между колоните на всяко забавление. Децата гледат с огромни очи и преговарят къде да се качим, аз се радвам като тях. Те се возиха на бебешките въртележка, след това се качихме заедно на летящите слончета. Подлъгани от табела "За всички възрасти, под 6 години с придружител", с Ноеми се качихме и на октопода. Семейно щастие в летящия слон Сами си определяхме колко високо да летим Колкото ни харесаха врътките със слончетата, толкова неприятен беше октоподът. Слончетата се гонеха спокойно в кръг, а чрез един педал ти сам определяше кога и колко високо да се качиш. При октопода всичко започва спокайно - въртене в три равнини, после се ускорява , а ти можеш само да чакаш, да се надяваш и да се молиш, изложен на центробежните и центруфужни сили, този