Мамини вълнения

Реших да се коучвам . С надеждата да внеса малко ред в хаоса в главата си и да отключа потенциала си. Намерих кой може да го стори и дори въпросният човек се съгласи на опознавателен разговор. Изпрати въпросник, за да може по-ползотворно да използваме времето. И изведнъж се оказа, че първо трябва да сложа ред в главата си: първият въпрос беше Каква ти е дилемата? Хм, коя от всичките дилеми ще обсъждаме (виж видео отдолу за женския и мъжкия мозък, за темата тук интересно е от около 2:22) и как да ги разплета? След това какво точно решение очаквам от разговора? Повечето неща аз ще трябва да си реша и да ги свърша, няма разрешение, което идва с щракване на пръстите. Така че си седя и се чеша зад ухото и гледам да успокоя мухите в главата си. Изкристализираха 3 основни посоки или неща, които искам да изясня/постигна - хей, та нали това беше частично целта на занятието? В крайна сметка май за това става дума: да погледнеш по нов начин на хаоса в главата ти и откриеш откъде може...

2... 1... и се местим. Последните дни бяха нещо средно между черна комедия, трагедия и почти романтичен филм с леки feel-good елементи. Малкото боядисване се оказа възможно след основно сваляне на тапети и малко замазване. До тук сме 3 дена назад по план. Майсторът, който ни беше резервирал пълни 3 дни (отначало ясно, че са недостатъчно, за всичко, но достатъчно за най-спешните неща), ни отсвири мощно - някаква друга работа се заточила и ще му режат главата, ако не я свърши. Затова по собствено усмотрение ги трансферира в 3 пъти по 3 часа преди или след другата работа, но в крайна сметка едностранно отказа първия сеанс. По този показател сме с 3 дена закъснение, без майстор и 3 дена до местене. Успокояваща, обнадеждаваща музика. В момент на отчаяние пращам масова покана дали някой би имал час-два да побоядиса уикенда. 3 заявки. В следващ момент на отчаяние пращам съобщение на другия майстор, който първоначално щеше да работи, но го отказахме заради другия (не питайте защо!)...

Ноеми поиска да й пусна песнички. Натискам копчетата на уредбата - нищо! Хм! Сред около 7 опита ми просветна, че проблемът не е в уредбата, а е по-фундаменален. Бърз поглед и да, всички лампички по уредите са изгаснали. Помощ, няма ток! Поне тъкмо си бях направила кафе, че иначе нямаше да го преживея. След това благослових мързела си, защото я си представи, че тъкмо бяхме излезнали и да заседнем в асансьора. Не ми се мисли! Бърза проверка в онлайн пространството показва, че цялата провинция Северна Холандия е без ток. Не е ясно и кога ще поправят дефекта. Прекрасно, какво да правим затворени вкъщи? Данаил спи, а с Ноеми се изявяваме творчески - тя лепи хартийки. След това сглобяваме пристигналата вчера стълбичка с малка тоалетна чиния и се опитвам да я ентусиазирам да седне на нея. Катеренето е хит, но сядането не буди интерес... Данаил се събужда, сменяме памперси - поне вода има да си измия ръцете - храним се малко. Още няма ток. Навън вали, така че дори идеята да слезнем от...

Ще се местим. Ураааа! Всъщност ура в бъдеще време. Защото сега е предимно ууу-аааа! Между памперси и перални, спане и хранене, рев и пъзели в главата ми се случва следното: Отказване на сегашното жилище: да Отписване/отказване ток/вода/интернет сегашно жилище: готово или поне подготвено Избор и поръчка ток/вода/интернет ново жилище: готово Отказване ясла: готово. Глоба за късно анулиране, *%#*&@! Избор и записване нова ясла: готово. Кога ще се обадят за да се уговорим за дните за свикване? Смяна на застраховките: кубици и квадратни метри, гръм, стъкла, без доплащане за деца... Избор на фирма за местене: колко!?!??!? Явно всичките фирми се шегуват, хамал да си в Холандия. Промяна на адреса навсякъде: успех с това... Опаковане: очаквам нова адски интересна игра с Ноеми, аз слагам, тя вади... Толкова се унесох, че пропуснах почти най-важното - къде ще ходим? Сбогом Амстердам, здравей Главно Село ( Hoofddorp ).

Някога имахме подредена къща. Сравнително. Сега прилича на бойно поле. След избухване на мощна бомба. Не си мислете, че не подреждаме. Но всички иначе неодушевени предмети водят собствен живот. Прибереш ги, разчистиш, но повелителката им в рамките на 15 минути ги преброява и престроява. Пъзели и книги в банята. Лего в кухнята. Кошници, куфарчета, торбички с неочавано съдържание. Прани кърпички за лице се изсипват всичките на веднъж на пода. Легени, пълни с кубчета. Паница с лъжица под възглавницата ти. Гумени ботуши... кукли... музикални играчки в краката ти, когато не гледаш. Да не споменаваме кремове, лосиони и всякаква друга козметика. Хол в нормално състояние Една голяма усмивка. Защото всички тези неща те подканят малкото човече да открива света всеки ден отново. Тесте карти и найлонова торбичка = часове забава. Вади, слага. Привира, вади. Носи. И пак. Като ми дойдете на гости,  не се чудете много. Престанах да се извинявам, че е хаос. Такъв е животът. Но си г...