Пещера

Ноеми поиска да й пусна песнички. Натискам копчетата на уредбата - нищо! Хм! Сред около 7 опита ми просветна, че проблемът не е в уредбата, а е по-фундаменален. Бърз поглед и да, всички лампички по уредите са изгаснали. Помощ, няма ток!

Поне тъкмо си бях направила кафе, че иначе нямаше да го преживея. След това благослових мързела си, защото я си представи, че тъкмо бяхме излезнали и да заседнем в асансьора. Не ми се мисли!

Бърза проверка в онлайн пространството показва, че цялата провинция Северна Холандия е без ток. Не е ясно и кога ще поправят дефекта. Прекрасно, какво да правим затворени вкъщи?

Данаил спи, а с Ноеми се изявяваме творчески - тя лепи хартийки. След това сглобяваме пристигналата вчера стълбичка с малка тоалетна чиния и се опитвам да я ентусиазирам да седне на нея. Катеренето е хит, но сядането не буди интерес...

Данаил се събужда, сменяме памперси - поне вода има да си измия ръцете - храним се малко. Още няма ток. Навън вали, така че дори идеята да слезнем от 6-тия етаж по стълбите не върви.

Спомням си как като бях малка, седях в скута на баба до прозореца и чакахме да дойде токът. Вече обмислям къде да се позиционираме, когато лампата изведнъж светва. След близо 2 часа.

Пещерата се превърна отново в уютно и модерно жилище. Но първобитното усещане няма да забравя бързо. Зависимостта от тока и всякакви други електрически джаджи е стряскаща.

Изкуството ни спаси - творбата на Ноеми