„Малко почина“
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEje5GAWLWVTrkkFc80hO5_GikFRtSNQXstYdKaJ1BIbI4-byFVV7yQxSCcyKim6Jj643QgseQCtJvGloPbKKr_Qz0_FQlwX6Y7JQ_qTMStwwnKVrFqcGapZLPpQ-5Q1i_ULSx0Jj9xfks8/s320/%25D0%25B6%25D0%25B0%25D0%25B1%25D0%25B0.png)
Децата носят живот. Но какво става като се сблъскат със смъртта? Животът продължава, но те трябва да й дадат място някъде в техния свят. Мъниците се обръщат към нас за помощ, с много въпроси: „Защо? Къде? Кога?“ Споделям опит от изпращането на „ опа “, нашия холандски дядо. Той почина преди повече от 2 години, когато Ноеми беше на три и половина, а Данаил на 2. Илюстрация от детска книжка за умряла птичка. При нас се случи така, че опа беше болен от известно време и го посещавахме в болницата. Децата знаеха, че го боли ръката и че му бият инжекции. Опа , с когото си играеха, не беше същият. Въпрос на предпочитание е дали децата ще следят от близо състоянието му или ще бъдат държани надалече. Едно от най-важните неща за малките е предсказуемостта или поне подготвянето им за предстоящи големи – били те приятни или неприятни – събития. Ние избрахме да не отделяме Ноеми и Данаил от случващото се. Те посетиха опа няколко дни, преди той да си отиде. Когато се случи, го споделих