Мамини вълнения

Някога да обядваме/вечеряме навън беше особено зареждащо и облекчаващо. Но преди около 3 години настана промяна. Първите месеци разбира се, нямаше проблем да пиеш кафе навън, дори да ядеш. Докато сънят по цял ден стане по-скоро изключение вместо правило. За моя първи рожден ден като майка решихме да излезем на вечеря да отпразнуваме. Бебето на 4,5 месеца идва с нас, то така или иначе заспива към 7 часа вечерта. Да, ама не! Този ден Ноеми беше ходила да свиква на ясла, така че крайният брой разлики й дойде в повече. Поръчахме предястие и докато го чакахме, аз обиколих квартала с количката няколко пъти с надеждата да заспи. За основното ястие тя вече ми беше в скута, а за десерт дори и не помислихме – носехме се в лек тръс с нея на ръце, защото лягането в количката никак не се толерираше. Вкъщи като по чудо ревът секна и почти мигновено се дочу равномерно дишане. Година по-късно, по същата линия, ще вечеряме тримата заедно навън. Идеята хубава, ресторантът подходящ за малки деца...

Ваканцията мина и замина, аз все още се възстановявам - от почивката и от шока, че докато бяхме в самолета, някой безвъзвратно сви 10 - 15 градуса и джапанките бяха погребани, за да направят място за зимните якета и ботушите. Но спомняйки си с умиление, има три неща, които вярвам, че и на вас ще са полезни. 1. Идеалното място за почивка с деца не съществува (освен ако нямаш още няколко чифта ръце, двама родители с две малки деца е 24/7 занимавка с елементи на оцеляване). Спокойствие или удобства, природа или цивилизация, свобода или удобства - не можеш да имаш всичко и то да е пригодено за деца. Хотел с анимация и ал инклузив ще е фрашкан, но пък ти нямаш особени задължение, нашата къщичка беше тиха и на прекрасно място, но пансионът беше за наша/моя сметка. Всичко зависи от личните предпочитания и възможностите. С непроходили деца като цяло си изправен пред предизвикателството, че няма особено къде да ги пуснеш да изследват света , което за всички е много неприятно. И първия път...