Мамини вълнения

2016 дойде, да ни е честита! Здрава, успешна, щастлива, да донесе това, за което 2015 се ослушваше на всички! Стандартно по това време изпращаме, посрещаме, правим планове, мечтаем. Така чета разните умни бизнес сайтове и навсякъде те съветват да си направиш списъци : какво искаш през новата година, какво ще оставиш в старата - за да направиш място. Не знам как е при вас, но на мен разчистването ми дава енергия. На 30ти си изринах служебния имейл - от над 2000 съобщения останаха накрая 20. Изтрих и стари архивни папки, които не бях поглеждала от години (така е като си много време на едно място - събираш история). За новата година съм си блокирала всяка седмица време, за да разчиствам пак. Искам да градя историята, а не да я пазя! Вкъщи също се развъртях. Събрирам всички снимки на едно място и ще поръчам. Ако трябва да съм честна нямаме една с бебе Данаил - просто всичко отлетя много бързо (за мое оправдание, ако въобше съществува такова нещо в случая, албумът на Ноеми е все още в...

Отегчена си цъках из Фейсбук, когато видях тази статия . Открих научното обяснение на феномен, който ме кара да се чеша зад ухото от време на време: къде изчезнаха всичките прекрасни хора, с които ей така се сблъсквах почти непрекъснато по време на следването си? Как така споделяхме световни тайни само часове, след като се бяхме запознали, и все още като се видим след месеци или дори години, имам усещането, че сме се разделили само преди часове? Най-интересно за мен беше да видя условията, които са нужни, за да откриеш прекрасността на другите и да станеш приятел. Близост (географска или в оригиналния текст  proximity) Повтарящо се спонтанно вземане-даване (repeated, unplanned interactions) Обстановка, която стимулира хората да махнат маските си и да споделят (a setting that encourages people to let their guard down and confide in each other) В моето забързано ежедневие в големия анонимен град не е учудващо, че често отношенията с другите са предимно функционални и/...

Днес бързайки към вкъщи в студа и мократа пелена, се сетих как се разхождах на слънчице с Ноеми... Прибирам памперси, кърпички, дрехи, вземам едно одеало и си се излежавахме по цял ден в парка, красота! Сега един бърз тегел, до където трябва между 2 хранения, и съм "щастлива", че сме били навън. Кога ще дойдеш пролет?