Мамини вълнения

Около мен пак се появиха отново доволен брой бременни. И разговорите неминуему се завъртат около раждането . И различните опции, които имаш за този толкова специален момент. И съмнението какво да изберат. И неразбирането на семейство и приятели, особено ако идват от среди, където раждането се смята за медицинска интервенция. Аз имах щастието да имам право да избирам. И Ноеми, и Данаил са родени вкъщи и за мен това беше правилният избор. И днес искам от първо лице да споделя пет факта за тези специални преживявания. Домашното раждане не е приумица и безотговорна постъпка, а избор, който се подкрепя от тукашната здравна система . Акушерката, която следи бременността, е специално обучена да открива отклонения в протичането й - като цяло бременността тук не е заболяване, ами нормално за здравата жена състояние. При наличие на индикации за отклонения бременната се предава за наблюдение на гинеколог и тогава опцията за раждане у дома отпада. По време на самото раждане акушерката бив...

Помните ли уроците по история? За възстания и преврати, за ново начало и възход? В училище тези неща изглеждаха толкова далечни и големи. Понякога си мислех в какво интересно време нашите предшественици са живели. Напоследък обаче все повече ми прави впечатление как около нас се случва все исторически неща, които след време ще вдъхновяват хората да възкликват „какво интересно (объркано) време!“. Будиш се сутринта и изведнъж атентати в Париж! Париж, това е при нас. Малко по-късно Брюксел – познавам хора, които живеят там, това дори е по-близо! В петък с невярващи очи чета, че Великобритания иска да напуска ЕС. Какво ще стане с моята колежка от Англия? Ами познатите неангличани, които живеят и работят там? Нашият много свързан свят доближава всички тези събития до нас. Какво означават тези събития, ще покаже само времето. Нашите деца ще ни питат някой ден какво се е случвало, защо се е случвало. Ние сме живата история – и все още сме в състояние да я повлияем, да я напишем – док...

Има един виц за холандското време: тази година сме много щастливи, защото: А. имаше лято! и Б. то се падна точно в събота и неделя... Този виц е доста актуален сега. Началото на май ни изненада с много високи температури и слънце на корем. И така вече четири-пет дена. Извадих летните рокли, които принципно са неприложими тук заради пронизващия вятър и дефиницията за топло, когато термометърът едва докосва 20 градуса. Но ето че сега дори те не помагат - 25 градуса, слънцето прави дупки. Тентата в двора е отворена, чадърът и той, а ние само се местим със сянката. Мъниците сами се крият на сянка. Мажем се дебело със слънцезащитен крем, само ми е жал за Ноеми и нейната шарка . Ама дрехите пречат. Така двамата откриха радостта от това да тичат голи навън, да се въргалят в пясъка и в басейнчето с вода - там може дори с дрехи. Както се казваше в една реклама - "priceless!". С дрехите във водата... ...после без дрехи се подкрепяме с плодове. Промяна на климата в дейс...

Тия измишльотини, дето си ги носим по джобовете като телефони и като украси по ръцете, които гордо тиктакат в домовете ни, са напълно ненужни! Я обяснете на дете, че старото 6.30, сега обаче 7.30 е моментът, когато ние си лягаме. Няма такъв вариант! Купонът горе продължава точно до 8.30, когато от само себе си приключва... От къде идва тази измислица лятно време, която от няколко дена не просто ни обърква вечерите, но сутрин почти ме докарва до рев, когато звънне алармата? Wikipedia казва, че това е немска идея, за да се намали консумацията на електричество след втората световна война. Изреждат се и множеството негативни последствия за н ашето здраве, психика и икономиката, а пестенето на енергия може да е с обратен знак . 2013 е имало и петиция за премахването, но не намирам по-нови неща в Европа, виж американците ритат и протестират здраво. Ако някой знае къде да се подписваме, за да се премахне, моля не забравяйте да ме поканите, колкото по-скоро го премахнат, толкова ...

Пак на път. Само че с бавните влакове, бързият е в ремонт точно, когато ми трябва. Както и да е, прекачвам си се и не ми пука. Преминавам границата с Евровлака, така пише на него. Вратите тъкмо се затварят и се чува: 'Паспорти за проверка, моля!'. Не съм изненадана, все пак всеки ден по новините дават за бежанци и проверки по границите. Видях и цивилните полицаи, с белезниците под якетата да се качват. Приготвям си паспорта и чакам. 'Справка за двама... много числа едно след друго... къе живееш? ... пистолет, нож?' Тука вече почвам л еко да се потя, това не е на хубаво. Уклончиво 'Словак', обръщам се, гледам бради и мръсни дрехи, претърсват го, няма нищо. Отдъхвам си. Двамата даже слизат на първата спирка. Проверката продължава. Мен и другите бели спътници даже не ни поглеждат. Малко по-нататък обаче седят двама черни (политически коректно ли е? Или трябва да кажа хора от африкански произход?!?!), паспортите, моля! Хм, тази проверка оставя л...

По случайност се случи така, че чета за История Славянобългарская  и кога да бъде изучавана тя по новинитер и ходим да разглеждаме училища. Има още година и малко, докато Ноеми тръгне на училище - тук се започва деня, след като станеш на 4 години, но понеже аз идвам от далече, искам да се ориентирам и да разбера системата. Бях на два дни на отворените врати. Първото училище се представя със спортен профил - децата имат повече занимания по физическо - и стимулира четенето. Защо? Спортът стимулира работата в екип, а четенето е предпоставка за по-натъшното учене и развитие. Ясна история. Родител, който е част от родителската комисия, работеща заедно с училищното ръководство за по-добро училище, ме разведе и обясни как са организирани нещата. Другото училище първо ни беше показано - едно 12-годишно момиченце ни разведе из класните стаи, разказа ни как протича учебният ден и как са организирани уроците. После два класа ни изнесоха малко представление: малките на 4-5 години ни изпяха...