За реформата в образованието и други училищни работи
По случайност се случи така, че чета за История Славянобългарская и кога да бъде изучавана тя по новинитер и ходим да разглеждаме училища. Има още година и малко, докато Ноеми тръгне на училище - тук се започва деня, след като станеш на 4 години, но понеже аз идвам от далече, искам да се ориентирам и да разбера системата.
Бях на два дни на отворените врати. Първото училище се представя със спортен профил - децата имат повече занимания по физическо - и стимулира четенето. Защо? Спортът стимулира работата в екип, а четенето е предпоставка за по-натъшното учене и развитие. Ясна история. Родител, който е част от родителската комисия, работеща заедно с училищното ръководство за по-добро училище, ме разведе и обясни как са организирани нещата.
Другото училище първо ни беше показано - едно 12-годишно момиченце ни разведе из класните стаи, разказа ни как протича учебният ден и как са организирани уроците. После два класа ни изнесоха малко представление: малките на 4-5 години ни изпяха песничка на холандски и английски, а 10-11-годишните изиграха няколко самоизмислени реклами на неща, свързани с училището. После директорката ни обясни философията им. С представленията, които се изнасят редовно и от всички класове, децата се учат да държат презентации и да мислят творчески, което е нужно за по-нататъшната реализация.
Без да обява едната или другата система за правилна или грешна, трябва да си призная, че това, което видях в двете училища тук, по ми харесва. Не какво ще учат децата ми, а какви способности ще развиват. Как ще ги развиват е въпрос на избор и дава възможност на училищата да се профилират. Децата са различни и за мен изкуството е да им се даде възможност да се развиват в тяхната различност, но да могат да работят със своята и различността на другите.
Та ако се върнем на История Славянобългарская, дискусията се върти около позиции - шести или девети клас. Напомня калъп, през който децата трябва да се пресоват. Хайде да си зададем въпросите: Какво ще им даде това (или което и да е друго литературно произведение, наше или чуждо, простете моята дързост) за живота напред? Или какви способности и умения иска училището да стимулира? Ако погледнем на нещата така, може и да се окаже, че има много пътища, които водят в Рим. Виж, това е нещо практично за живота.
П.С. Замислих се какво си спомням от История Славянобългарская. Не си спомням кога сме я учили, а от съдържанието ми е останало само едно потискащо усещане, подсилено от кафявото расо и тъмния фон, на който е рисуван Паисий.
Бях на два дни на отворените врати. Първото училище се представя със спортен профил - децата имат повече занимания по физическо - и стимулира четенето. Защо? Спортът стимулира работата в екип, а четенето е предпоставка за по-натъшното учене и развитие. Ясна история. Родител, който е част от родителската комисия, работеща заедно с училищното ръководство за по-добро училище, ме разведе и обясни как са организирани нещата.
Другото училище първо ни беше показано - едно 12-годишно момиченце ни разведе из класните стаи, разказа ни как протича учебният ден и как са организирани уроците. После два класа ни изнесоха малко представление: малките на 4-5 години ни изпяха песничка на холандски и английски, а 10-11-годишните изиграха няколко самоизмислени реклами на неща, свързани с училището. После директорката ни обясни философията им. С представленията, които се изнасят редовно и от всички класове, децата се учат да държат презентации и да мислят творчески, което е нужно за по-нататъшната реализация.
Без да обява едната или другата система за правилна или грешна, трябва да си призная, че това, което видях в двете училища тук, по ми харесва. Не какво ще учат децата ми, а какви способности ще развиват. Как ще ги развиват е въпрос на избор и дава възможност на училищата да се профилират. Децата са различни и за мен изкуството е да им се даде възможност да се развиват в тяхната различност, но да могат да работят със своята и различността на другите.
Та ако се върнем на История Славянобългарская, дискусията се върти около позиции - шести или девети клас. Напомня калъп, през който децата трябва да се пресоват. Хайде да си зададем въпросите: Какво ще им даде това (или което и да е друго литературно произведение, наше или чуждо, простете моята дързост) за живота напред? Или какви способности и умения иска училището да стимулира? Ако погледнем на нещата така, може и да се окаже, че има много пътища, които водят в Рим. Виж, това е нещо практично за живота.
П.С. Замислих се какво си спомням от История Славянобългарская. Не си спомням кога сме я учили, а от съдържанието ми е останало само едно потискащо усещане, подсилено от кафявото расо и тъмния фон, на който е рисуван Паисий.
Не знам защо за много хора училището не е училище, ако в него не е скучно или стресиращо. Слущах интервю със заместник-министъра на образованието и ми хареса това, което чух.
ОтговорИзтриванеИнтересно ми е да слушам твоите наблюдения върху училищата. Ще следя и занапред опита ви там. Успех с избора на училище ;)