За свободна Европа

Пак на път. Само че с бавните влакове, бързият е в ремонт точно, когато ми трябва.

Както и да е, прекачвам си се и не ми пука.

Преминавам границата с Евровлака, така пише на него. Вратите тъкмо се затварят и се чува: 'Паспорти за проверка, моля!'. Не съм изненадана, все пак всеки ден по новините дават за бежанци и проверки по границите. Видях и цивилните полицаи, с белезниците под якетата да се качват.

Приготвям си паспорта и чакам. 'Справка за двама... много числа едно след друго... къе живееш? ... пистолет, нож?' Тука вече почвам леко да се потя, това не е на хубаво. Уклончиво 'Словак', обръщам се, гледам бради и мръсни дрехи, претърсват го, няма нищо. Отдъхвам си. Двамата даже слизат на първата спирка.

Проверката продължава. Мен и другите бели спътници даже не ни поглеждат. Малко по-нататък обаче седят двама черни (политически коректно ли е? Или трябва да кажа хора от африкански произход?!?!), паспортите, моля!

Хм, тази проверка оставя леко странен привкус. Ако съм беличка и облечена чисто, никой няма да ме закача, така изглежда. Какво ще стане обаче, ако някой беличък и чистичъкни изненада? Лично предпочитам да ме проверявам, а да не се движим в едно двукласово общество, базирано на това как изглеждаме. Но то може би е вече е факт?!?