Мамини вълнения

Опитвам се да разчистя вкъщи - и да махна нещата, които само събират прах. Понеже повечето са си изрядни, е грехота да ги хвърлям - затова ги предлагам в една група: на който му хареса/трябва и реагира пръв, идва да си го вземе. Днес една жена дойде да вземе мъниста. С нея се виждаме за трети път по линията на тази група: първия път тя взе дрехи от мен,  след това аз намазах една детска кухничка, сега мънистата. Тя също е майка на две деца, момиче и момче, но вече на близо 6 и 4. Разбира се, че се разговорихме как е и всичко. Накрая тя завърши: "Ако ти дойде много, не се колебай да ми пишеш и да се оплачеш. Прекрасно е, но е тежко, знам от опит." Та, мили майки, това е и моята покана към вас: ако ви се събере много, обадете се/пишете - оплачете се и споделете. Просто ще ви изслушам. За да ви олекне. Надявам се.  

Най-творческият ми момент за деня е в късния следобяд, когато умората започне за натежава, а кулминацията на деня (вечеря - баня - лека нащ) тепърва предстои. Към 4 часа започвам да поглеждам нервно часовника и да се чеша зад ухото. Първата загадка е какво ще готвя за вечеря. Ако съм го измислила е прекрасно, 1:0 за мен, ако съм все още чудеща се, нещата са на кантар. В 6 часа ресторантът трябва да е отворен, така че се започва лудо търсене из запасите, защото сме закъснели за пазар. Първото изпитание е преодоляно, сега започва предизвикателството по изпълнението. Изпълнението трябва да отнема не повече от 30 минути, това е основно правило. Защо ли? Ами да започна от по-малкото усложнение: по това време Данаил е неспокоен, като най-лесно е да го взема в кенгуруто. Затруднение - да, но истинското усложнение е неговата кака, която изведнъж става неочаквано любвеобилна и иска само да се гушка. Опитайте се да нарежете картофи, докато някой се е закачил на панталона ви и ви тегли за прегр...