Мамини вълнения

Тази седмица беше пролетната ваканция на Ноеми. Първоначалната ми идея беше да мръднем някъде за един дълъг уикенд, но като си представих багажите и обикаляниците нощем на чуждо място, реших че ще минем на минивариант. Днес сутринта се опаковахме и се понесохме към Схевенинген, до Хага, за да разгледаме подводния свят в Sea Life. Според страницата им подходящо за инвалидни колички, на закрито, ресторант, наблизо (и не, това не е платена публикация). Купихме си специални билети, за влизане преди 11. Всичко е изчислено точно, пристигаме в 10.35, паркираме колата в гаража и тръгваме да изминем последните 600 м пеша. Табелките ни насочват между сградите, като отдалеч виждам едни стълби, които се качват нагоре. Дано само... Само че наистина се катерим с количка за близнаци по стандартно стръмни холандски външни стълби. Пристигнали горе, леко запотени въпреки режещия вятър, виждаме гърба на музея. Успяхме! Само трябва да намерим входа, очевидно заобикаляйки.... Стигаме до много стълби, с...

Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед. Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност креватчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи. Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мън...

2016 ще влезе в архивите като годината на почивките. Първо моренце, а после и екзотика. Моренцето беше с " помощни колела ", така че очакванията бяха само положителни. За екзотиката след миналогодишното оцеляване  нещата бяха малко под съмнение. Заради забързаното ежедневие в работа през септември дори нямахме някак и време да се настроим много. Но... ...Португалия ни изненада със сърдечността и гостоприемството си, както и усещането за лято (в края на септември). Верни на принципа малко е повече, дори не се опитахме да видим туристическите атракции. Предпочетохме китни села и градчета в околовръст, където откривахме забележителностите - или липсата на такива. Любимото ми място за посещение станаха пазарите. И там като в България можеше да си купиш много сладки плодове и зеленчуци от баби и дядовци. За мен беше необичайно да не мога да ги разбера какво точно ми казват или да съм сигурна, че им казват точно това, което искам. Ама нямаше конфузни ситуации. ...Идеята за...

След повече от 10 години се завърнах по българското Черноморие - и в силно разширен състав. След като Евалд страда 4 години като баир-будала из България, моренцето взе че му хареса. А малките мишки не можехме да изкараме от водата - въпреки обилното посиняване и голямото треперене. Св. Константин и Елена: първа среща на децата с морето. И първа официална ваканция с три генерации. Вече почти седмица след нашето завръщане като питаш Данаил какво прави или ще прави, той неизменно отговаря: "пува", понякога последвано от уточнението "дата". "Кок", "дата", "пува" - речникът на Ноеми и Данаил за морето и плажа е предимно на български.  Ноеми пък свикна с бохемския живот. Първия път като излезнахме да ядем навън, тя с удивително самочувствие и увереност си поръча "пържени картофки". А тъкмо като се бяхме прибрали, попита: "къде ще ядем днес?". Силно разочарована от отговора ми - вкъщи, пожела уточнение "защо...