Мамини вълнения

По случайност се случи така, че чета за История Славянобългарская  и кога да бъде изучавана тя по новинитер и ходим да разглеждаме училища. Има още година и малко, докато Ноеми тръгне на училище - тук се започва деня, след като станеш на 4 години, но понеже аз идвам от далече, искам да се ориентирам и да разбера системата. Бях на два дни на отворените врати. Първото училище се представя със спортен профил - децата имат повече занимания по физическо - и стимулира четенето. Защо? Спортът стимулира работата в екип, а четенето е предпоставка за по-натъшното учене и развитие. Ясна история. Родител, който е част от родителската комисия, работеща заедно с училищното ръководство за по-добро училище, ме разведе и обясни как са организирани нещата. Другото училище първо ни беше показано - едно 12-годишно момиченце ни разведе из класните стаи, разказа ни как протича учебният ден и как са организирани уроците. После два класа ни изнесоха малко представление: малките на 4-5 години ни изпяха...

Представете си следното: Имате две деца. Веднъж седмично имате тренировка, принципно когато децата са готови за сън, ако не са заспали или поне легнали. Това е нещо, което дава енергия и е момент само за вас. Денят протича без особености, едното дете не спи много, буди се в даден момент с писък и всеки път след това, като се опитам да го оставя да спи, се сърди сериозно. Като се гушнем/го оставим при нас да си играе, не се оплаква. След вечеря въпросното дете бива изкъпано – облечено – нахранено, положено в леглото, но то надава сериозен вик на протест. След около 15 минути наблюдение има две хипотези: или възпаление на ухото или зъби. Температура няма. Единственото, което мога да направя, е да му дам парацетамол, след това се чака той да подейства, за да може детето да заспи. В този момент второто дете щастливо тича по пижама, а часовникът неумолимо бърза да отмери началото на тренировката. С дрехите за спорт се качвате да видите какво се случва – видяното може да се об...