Мамини вълнения

Мечо Пух го е казал. В друг контекст, но все пак. Какво имам аз предвид? Има времена, когато се случват много неща. Като преди три месеца, когато изнасях презентации в сряда и четвъртък, като за тези 48 часа трябваше да ги подготвя и да се предвижа от А към Б - 500 км. Следващата работна седмица имах цифром и словом над 20 часа срещи, като нямам толкова активна роля като седмица преди това, но това са над 80% от работното ми време, което трябва да изседя концетрирана и все пак да допринасям с нещо... Не е само това, разбира се, защото шоуто продължава вкъщи. Ноеми, която тъкмо се беше преместила в новата група, ни изненада като не се адаптира безпроблемно, а и нашето присъствие беше разбъркано. Покрай тези събития сухият период се понамокри сериозно - през деня и през нощта. Особено нощта беше много тежка, защото креватчето се сменяше поне веднъж - не може да сложим пак памперс, тя беше суха, ще се научи пак. Да така е, но тя определя момента кога ще стане това. А...

Майка * Работеща? Месец, след като се върнах на работа, се чудя какво съм точно или всъщност кое е доминиращото. В понеделник, сряда и четвъртък работя; във вторник и петък, както и преди 7.45 и след 18.00 от работните дни, събота и неделя целодневно съм майка. Когато съм на работа, се радвам на работните предизвикателства - и смея да твърдя, че съм по-продуктивна от не-майки - но като си тръгна, паркирам всички служебни мисли при лаптопа - и се наслаждавим на мъниците. Изкушението да си проверявам имейла в 22.30 или в 'свободните си дни' е несъществуващо - а беше доста голямо само до преди месеци. Въобще идилия. Докато не дойде времето за първата командировка -  16-часова разходка с влака до бившата столица на Германия. Прибрах си лаптопа, записките, приготвих хладилните елементи и исках да си легна рано. Мъниците обаче са пропуснали брифинга за нуждите на мама за сън. Компромисно Данаил спа напречно между нас, а Ноеми се заоплаква от протеклия памперс чак към 5.45...

Тук е крилата фраза: "Аз съм на две и казам не". Този възраст е известна и като бебешки пуберитет или ужасните 2 години (the terrible twos). При нас всичко започна през лятото - година и четири месеца! - с кокетно не и завъртане в обратна на желаната посока. Достигна драматични висини и впечатляващи децибели след повишението в кака (година и седем месеца). Хвърлянето на земята и ревът, сякаш някой я коли, ме караха да преглътна притеснено и да се моля съседите да не известят социалните служби. Сега се движим на стабилно високо ниво, което се изразява в гоненица и убеждаване, за да се облечем, сменим памперс, измием ръце, изкъпем, измием зъби, легнем, излезнем навън и т.н. Ето няколко изпитани съвета и проверени практики: Според детската консултация е нормално. Децата изследват границите, своята воля и себе си като индивиди. Нужно е да се повтаря всеки път какво е разрешено и забранено, дори и те да не дават признаци, че чуват, съобщението се наслагва и в даден момент щ...

Вчера не ми беше ден. Някак не успях да почина събота и неделя, а в понеделник беше търчане по задачи (хубави задачи, но за това друг път) - а това е денят за "почивка", защото Ноеми е на ясла. Та вчера изведнъж се оказах вкъщи с двамата и с незаредена батерия. А те - особено каката - се оказа особено творчески настроена за това как да ме тества. Започна да си събува сама панталона (чорапите редовно се въргалят някъде), като има и момент на рев, защото не й се удава много лесно. Затова пък е такъв кеф, като търчи напред-назад по (почти) голо дупе. Данаил пък се хранеше точно, когато можехме да се насочваме навън. Като той приключи, следва 30-минутно убеждаване, гонене и обличане, за да излезнем - за да открия, че след 45 минути е време за обяд. А по пътя към супермаркета да нося двамата, за да Ноеми да не заспи в количката ( нали помните защо? ). А пропуснах да кажа, че навън е кански студ (добре де, за деца и по занижени тукашни стандарти) - въобще радост. Така вчера в д...